Иван Пенчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Иван Пенчев
български ендокринолог
Роден
Починал
неизв.

Националност Флаг на България България
Образование Софийски университет
Медицина
Образование Софийски университет
Работил в Софийски университет
Българска академия на науките
Титла академик

Иван Георгиев Пенчев е български учен медик ендокринолог, академик в Българска академия на науките.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Иван Георгиев Пенчев е роден на 22 ноември 1904 г. във Враца. Завършва медицина в Софийския университет през 1931 г. През 1939 г. получава медицинска специалност „вътрешни болести“. Работи в държавни болници в няколко места из страната. Редовен доцент е в Медицинския факултет на СУ от 1948 до 1950 г. При основаването на Института за специализация и усъвършенстване на лекари (ИСУЛ) през 1950 г. е сред първите професори; назначен е за ръководител на катедрата по ендокринология и болести на обмяната. През 1961 г. е избран за член-кореспондент на БАН, а през 1967 г. – за академик. Секретар е на отделението за медицински науки на БАН през периода 1962 – 1968 г. Ръководител е на групата по ендокринология при БАН, впоследствие трансформирана в група за изучаване на проблема диабет при БАН от 1962 г.

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

Научните му интереси са насочени предимно към диабета, заболяванията на щитовидната жлеза, хормоните и хормонотерапията, ендокринно-обменната диагностика. Занимава се също така с проблемите на медицинското образование и на терапевтичната дейност в българските болници.

Членува в редица национални и чуждестранни научни дружества. Член-основател на Научния медицински съвет при Министерството на народното здраве; почетен член на Чехословашкото медицинско дружество „Ян Пуркине“ от 1961 г. Умира на 6 април 1974 г. в София.[1]

Отличия и награди[редактиране | редактиране на кода]

Удостоен е с почетните звания „Заслужил деятел на науката“ (през 1965 г.), „Народен деятел на науката“ (през 1969 г.) и „Герой на социалистическия труд“ (през 1972 г.). Награден е с ордените „Червено знаме на труда“ (през 1955 г. и 1960 г.), „Народна република България“ I степен (през 1964 г.), медала „Бантинг-Бест“ (1960 г.). Лауреат на Димитровска награда (1970 г.).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Аврамов, А. Трудовата слава на България, Държавно издателство д-р Петър Берон, 1987, с. 271