Ванко Ганчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Ванко Ганчев
български революционер

Роден
Починал
1954 г. (55 г.)

Ванко Гаврилов Ганчев, известен като Аспарух Ганчев, е български революционер, деец на Вътрешната македонска революционна организация.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Ганчев е роден в Севастопол, Руската империя в семейство на бесарабски българи. В 1917 година завършва гимназия в Ногайск и започва да следва в Политехническия институт в Петроград, но не завършва заради избухването на Болшевишката революция и последвалата я Гражданска война. Участва във войната като кавалерист от Червената армия и се сражава с частите на Нестор Махно. В края на 1919 година емигрира в България, за да продължи образованието си. Работи като учител в Лом и Бяла Слатина. От септември 1920 - в прогимназията в Петрич, а от 1921 година - в местната гимназия.[1] Там директорът му Атанас Маджаров, който е и пунктов началник на ВМРО в Петрич го привлича към революционната организация.

През 1922 година Ганчев, получил псевдонима Аспарух, влиза в четата на серската чета на Михаил Скендеров, а по-късно става секретар в четата на Иван Келпеков, която действа в Драмско. В Драмско четата води няколко сражения с гръцки войски, най-голямото от които е при село Търлис през май 1923 година. В края на същата година Ганчев е прехвърлен в четата на Алеко Василев и участва в отблъскването на въоръжените групи, пращани от Сърбия, за да убиват дейци на ВМРО в Пиринска Македония.

На 12 май 1925 година Аспарух Ганчев е е назначен за пълномощник на ЦК за Неврокопска околия и е избран за председател на Неврокопския околийски революционен комитет. На следната е назначен за Кавалски околийски войвода. Ганчев изгражда и бази и около Неврокопско – Девин, Доспат, Батак и Лъджене. На Осмия конгрес на ВМРО през април 1932 година Ганчев е определен за Солунски окръжен войвода.

След Деветнадесетомайския преврат в 1934 година Ганчев е интерниран във вътрешността на страната. След освобождението на част от Вардарска и Егейска Македония през април 1941 година Ганчев се установява в Сяр, а през 1942 година посещава Иван Михайлов в Загреб.

След Деветосептемврийския преврат в 1944 година Ганчев се установява в Русе, където се занимава със земеделие. От септември 1947 година е учител по руски и математика в гимназията в Две могили, Русенско, а от 1948 е учител в Исперих. През 1950 година е арестуван от комунистическите власти и на скалъпен политически процес е осъден на смърт и екзекутиран през 1954 година.[2]

Иван Михайлов пише за него:

По пътя за Банско се сприятелихме с Ганчева; остана ми в паметта, че той може за в бъдеще да се смята като една от най-добрите сили в нашите редове, особено за организирване на бойни групи и за воденето им в сражения...[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Николов, Георги. Петричката гимназия 1919-1989. Факти, документи и спомени, София, 1999, стр. 89.
  2. Биографични данни от библиотека на ВМРО-БНД София
  3. Михайлов, Иван. Спомени, том ІІ, Белгия, 1965, стр. 235.
     Портал „Македония“         Портал „Македония