Земство

от Уикипедия, свободната енциклопедия

 

Здание на една Земска управа (земство). Тук като пример е показана сградата на земството в град Сизран.
Правилник за губернските и уездните земски учреждения

Зе́мства (ед. ч. – зе́мство; земски учреждения) са избирателни органи на местното управление (земски събрания, земска управа) в Руската империя и Руската република през 1864-1919 г. на ниво губерния, уезд и (от 1917 г.) волост.

Земствата са въведени със Земската реформа от 1864 г. До 1914 г. земствата съществуват в 43 губернии на Европейска Русия. Премахнати са от болшевиките през 1918-1919 г.

История[редактиране | редактиране на кода]

Въвеждане на земства[редактиране | редактиране на кода]

Проектът за земска реформа започва да се разработва през 1859 г. от комисия към Министерството на вътрешните работи (председателствана от Николай Алексеевич Милютин, от 1861 г. – Пьотр Александрович Валуев). Подписаният от император Александър II „Правилник за губернските и уездните земски учреждения“ отразява различните интереси на благородническите групировки.

Една от целите на създаването на земствата е, според министъра на вътрешните работи Сергей Степанович Лански, „да възнагради благородниците за загубата на помешческата власт“ след премахването на крепостничеството през 1861 г., като им даде „първенство в местната стопанска администрация“[Бележка 1] (бил определен висок имуществен, а от 1890 г. и съсловен, избирателен ценз – т.е. законови критерии, кой има право да гласува).[1][2]

Друга цел на земската реформа е създаването на местни органи на самоуправление на изборна основа, притежаващи достатъчно правомощия и независимост за решаване на местни икономически проблеми.[3]

Структура[редактиране | редактиране на кода]

Александър II създава тези органи, по един за всеки уезд и за всяка провинция или губерния през 1864 г. Те се състоят от представителен орган (Земско събрание) и от изпълнителен орган (Земска управа), номинирана от първия. Изпълнителния орган (управата) се състои от пет класа членове:

  • едри земевладелци (благородници, притежаващи 590 acres (2,4 km2) или повече), които имат лично място в събранието
  • делегати от средите на дребните земевладелци, включително духовенството в качеството му на притежатели на поземлени имоти на църквата
  • делегати на по-заможните граждани в градовете
  • делегати на по-малко заможните градски класи
  • делегати на селяните, избрани от волостите.[4]

Благородниците получават по-голяма тежест при гласуването за земство, както се вижда от факта, че 74 % от членовете на земството са благородници, въпреки че благородниците са малко малцинство от населението.[5] Въпреки това земството позволява на по-голямата част от населението да има думата за това как малка част от техните общности ще е устроена в ежедневието.

По-нататъшна история[редактиране | редактиране на кода]

„Земството обядва“ – картина от Григорий Мясоедов.

Земската реформа не е извършена едновременно навсякъде в империята.

Към 1865 г. земства са открити в деветнадесет провинции, а между 1866 и 1876 г. са създадени още шестнадесет.[6] Дванадесет провинции нямат земства – трите балтийски провинции и деветте западни губернии, анексирани от Полша от Екатерина II.[7]

До края на 1870-те години земствата са въведени в 34 губернии на Европейска Русия и в Бесарабия.

Създадените през 1875 г. след дълги консултации с казашките чиновници земствата на Областта на Донската войска се сриват и биват премахнати след шест години дейност през 1882 г.[6]

Много национални и други региони на Руската империя не са имали земства. Законът за земствата в западните губернии е приет едва през 1911 г. През 1913 г. се появяват земски органи в Астраханска, Оренбургка и Ставрополска губерния.

През 1890 г., в хода на така наречените Контрареформи на Александър III, било засилено съсловно-благородническото представителство в земствата, т. е. благородниците получават повече власт. Освен това земствата биват подчинени на губернаторите, чието съгласие било необходимо за утвърждаването на всяко решение на земската управа.

Въпреки всички тези ограничения, през тия 50 години, през които земствата съществуват, те успяват да решат много проблеми на общото образование, общественото медицинско обслужване, изграждането и поддръжката на пътища и подпомагането на местното икономическо развитие. В помощ на дейността си земствата наемат професионални експерти от интелигенцията, които станават известни като „третия елемент“.[8]

Земствата постепенно се превръщат в центрове на „кристализация“ на местната интелигенция и скоро формират сериозна либерална опозиция на правителството. На 6 ноември 1904 г. по инициатива на „Съюза за освобождение“ се провежда Земски конгрес, резултатът от който е програма за реформи от единадесет точки, плод на борба и компромис между земствата.[9] През 1906 г. губернските земски събрания получават правото да избират член на Държавния съвет, по един член от всяко събрание.

Всяко земството имало свои печатни органи – списание „Самоуправление“, вестници, отразяващи успехите на управата.

Устройство и правно положение[редактиране | редактиране на кода]

Губернски земски учреждения[редактиране | редактиране на кода]

Веднъж годишно в губернския град (главния град на губерния) се провеждало събрание на депутатите от уездните земски събрания на цялата губерния под председателството на губернския предводител на дворянството. Това губернско земско събрание упражнявало общото ръководство на стопанските дела на губернията. За постоянното водене на тези дела то избрало губернска земски управа, състояща се от председателя и няколко члена.

В губернското земско събрание влизали местните представители на ведомствата. На губернските събрания председателствал губернския предводител на дворянството или друго лице, назначено на тази длъжност от губернатора.[10]

Уездни земски учреждения[редактиране | редактиране на кода]

Всички земевладелци, търговци и индустриалци, владеещи недвижими имоти с определена стойност, а също и селските общности, получили право да избират от своите среди за три години свои представители (т. нар. „гласни“) в уездните земски събрания. Тези събрания, председателствани от уездния предводител на дворянството, се събирали ежегодно за кратък период от време, за да ръководят икономическите дела на уезда. Уездното земско събрание избирало от своята среда уездната земска управа, състояща се от председател и двама членове. Управата била постоянно учреждение.[10]

Земски такси[редактиране | редактиране на кода]

На земства е предоставено право да облагат населението на уездите с данъци и такси върху с цел задоволяване на земските нужди (строителство и оборудване на училища, благотворителност и социална защита, медицинско обслужване, строителство на пътища и мостове и др.).[10]

Разходите на земството нарастват от 89,1 милиона рубли през 1900 г. до 290,5 милиона рубли през 1913 г. От последната сума 90,1 милиона рубли са изразходвани за образование, 71,4 милиона за медицинска помощ, 22,2 милиона за подобряване на селското стопанство и 8 милиона за ветеринарни мерки. Основните източници на приходи на земството са данъците върху земи, гори, селски жилища, фабрики, мини и други недвижими имоти.[11]

Административен надзор[редактиране | редактиране на кода]

Дейностите на земстват са под надзора на съответния губернатор и Министерството на вътрешните работи.

Основното нещо, за което губернаторът стриктно следи, е строгото изпълнение на преките отговорности на земството, тоест решаването на административни и икономически проблеми: създаване на училища, оборудване на болници, изграждане на пътища и по-късно, с развитието на еднолични парцели, насърчаване на агрономическите познания, създаване на курсове за „повишение на квалификацията“ за лекари, учители, агрономи, статистици, развитие на занаятите, фабриките.[10]

Области на деятелност[редактиране | редактиране на кода]

Земско образование[редактиране | редактиране на кода]

Земските училища са били два типа – еднокласни: с тригодишен курс на обучение, предназначени за петдесет ученици с един учител (т. нар. еднокомплектни); и двукласни: с четиригодишен курс на обучение, с 50 или повече ученици и двама учителя, в зависимост от броя на децата в селото, от необходимостта от образование и от материалните и финансови възможности на местната земска управа.

Стандартната месечна заплата на земския учител в началото на XX век е 30 рубли; служейки пет години, те вече получават 37 рубли и 50 копейки: 5 рубли са изплащани допълнително от губернското земство и 2 и половина от уездното земство. (За сравнение: по-рано са им били заплащани по „дванадесет-петнадесет рубли на месец“.[12]). Предвиждала се държавна квартира (като правило, квартира се предоставяла в зданието на училището) или плащане за жилище под наем.

В началото на XX век земствата поемат инициативата за въвеждане на всеобщо начално образование (съответният закон обаче никога не е приет); най-прогресивните земства (например Ярославското) постигат всеобщо начално образование в своите губернии през 1910 г.

Земска медицина[редактиране | редактиране на кода]

Един от важните аспекти на работата на земството е създаването на система за медицинска помощ. Организацията му по същество е следната: уездите са разделени на участъци (понякога 4-5 на уезд), всеки уезд се ръководи от лекар, поканен от земството; за приемане на амбулаторни пациенти, за настаняване на нуждаещи се от болнично лечение във всеки участък има земски болници или приемни кабинети; лечението и поддръжката на пациентите са безплатни; средно на участъчен лекар се падат около 10-15 хиляди души, а пътуванията на лекарите са много големи. Помощници на земските лекари се явяват фелдшери, акушерки и фелдшерки. За обединяване на дейностите на земските лекари са свиквани конгреси на земските лекари (в Твер през 1871 г.).

Земска застраховка[редактиране | редактиране на кода]

Взаимното земско осигуряване се явява разновидност на взаимното осигуряване, което било организирано и действало в рамките на една и съща губерния.[13] Такова застраховане в предреволюционна Русия се регулирало от публичното право и следователно се отнасяло към публично-правното застраховане.

Взаимното земско осигуряване представлявало само по себе си отделен самостоятелен отрасъл на земската икономика. Първоначално то се осъществявало в задължителна форма. Застрахователният капитал се съставя от застрахователни премии (вноски) на собствениците на застрахованите сгради и можел да се използва само за нуждите на застраховането и неразривно свързаните с него подобрения на пожарната безопасност. В регулаторните документи се посочва, че „инструкциите, възложени от закона на земството за събиране и разпореждане със застрахователен капитал, при никакви обстоятелства не превръщат тези капитали в земски капитал“.

Благодарение на задължителната взаимна земска противопожарна застраховка на сгради, собствениците на тези сгради не само получават застрахователна защита в случай на пожар, но и други проблеми са успешно решавани. Населението свиква да използва застраховка за защита на своите имуществени интереси; води се значителна превантивна работа с цел намаляване на опасността от пожари в населените места. Именно във връзка с развитието на превантивен подход към прилагането на застрахователната защита взаимното земско застраховане придоби финансова стабилност и започна да се извършва не само в задължителна, но и в доброволна форма.[14]

Земска поща[редактиране | редактиране на кода]

По-голямата част от земските управи организират свои собствени пощенски служби за изпращане на кореспонденция в рамките на уездите, както и за обмен на кореспонденция с държавната пощенска служба.

Земска статистика[редактиране | редактиране на кода]

Земствата извършват статистически изследвания главно с цел обзор на състоянието на селското стопанство и процесите на неговото социално-икономическо развитие.[15]

Други резултати от работата[редактиране | редактиране на кода]

За повече от половин век от съществуването на земската управа в Русия се появява и развита инфраструктура, особено в провинциите. Изградена е мрежа от пътища за свързване на отдалечени села. Почти във всяко село са открити училища, болници или поне фелдшерски пунктове.

Земството придобива голямо влияние в обществото, включително политическо. Работейки на местно ниво, в провинциите, земските жители виждат недостатъците по-добре от мнозина и разбират начините да ги коригират. Земската управа „на върха“ се превръща в легална опозиция и реална сила на властта; „долу“ има здраво осигурени позиции, които поддържат тази сила.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Доклад към императора от 2 август 1859 година.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. ↑ Герасименко Г. А. История земского самоуправления. Саратов, 2003.
  2. ↑ Толмачёв Е. П. Александр II и его время. М., 1998.
  3. ↑ Volvenko, Aleksei. The Zemstvo Reform, the Cossacks, and Administrative Policy on the Don, 1864–1882 // Russian Empire: Space, People, Power, 1700-1930. Indiana University Press, 2007. ISBN 9780253219114. с. 348.
  4. ↑ По силата на закона от 12 (25) юни 1890 г. селските членове на земствата се назначават от губернатора на губернията или провинцията от избирателна листа, избрана от всяка волост.
  5. ↑ Ascher, Abraham. The Russian Revolution: A Beginner's Guide. Oneworld Publications, 2014. с. 3.
  6. ↑ а б Volvenko, Aleksei. The Zemstvo Reform, the Cossacks, and Administrative Policy on the Don, 1864–1882 // Russian Empire: Space, People, Power, 1700-1930. Indiana University Press, 2007. ISBN 9780253219114. с. 348.
  7. ↑ Terence Emmons, Wayne S. Vucinich, The Zemstvo in Russia: An Experiment in Local Self-Government (Cambridge University Press, 2011) p34.
  8. ↑ Ascher, Abraham. The Russian Revolution: A Beginner's Guide. Oneworld Publications, 2014. с. 3.
  9. ↑ Николай II: Расстрелянная преемственность. ОЛМА-ПРЕСС Образование, с. 128.
  10. ↑ а б в г Проф. Платонов С. Ф. Учебник русской истории для средней школы. Курс систематический, в двух частях. Издание пятое, пересмотренное. — СПб., 1913, с. 447—448.
  11. ↑ RUSSIA, U.S.S.R. A Complete Handbook. 1933. Edited by P. Malevsky-Malevich. p. 500.
  12. ↑ Волконский С. М. Мои воспоминания. Москва: Искусство, 1992. — Т. 2 – Родина. — стр. 197.
  13. ↑ Земское страхование // Страховой бизнес: Словарь-справочник / Сост. Р. Т. Юлдашев. — М.: Анкил, 2005. — С. 189. — ISBN 5-86476-159-1 .
  14. ↑ Логвинова, Ирина Львовна. Особенности организации обязательного взаимного земского страхования строений от огня // «Финансы». Посетен на 2014-05-07.
  15. ↑ ЗЕМСКАЯ СТАТИСТИКА // Большая советская энциклопедия. Посетен на 2024-02-18. (на руски)
  Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Земство“ и страницата „Zemstvo“ в Уикипедия на руски и английски език. Оригиналните текстове, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за творби създадени преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналните страници тук и тук, за да видите списъка на техните съавтори. ​

ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни.

Взето от „https://bg.wikipedia.org/w/index.php?title=Земство&oldid=12213396“.