Уезд

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето

Уезд (на руски: уе́зд) е бивша административна единица в Русия и Съветския съюз. На територията на Малорусия и Конгресна Полша е познат като повят.

В средновековието уездът е територия от земеделски земи. Наименованието произхожда от законния обезд за установяване на границите. За първи път се споменава през XII век.

Като административна единица включва град с прилежащите му волости (селски общини). Управлява се от княжески наместник, а по-късно – от войвода, изпълняващ военни, административни и съдебни функции[1]. През XVI – XVII век са обединени в по-крупни единици, наречени разряди, заменени от губернии[2] в началото на XVIII век.

Уездът е административна, съдебна и фискална единица в Руската империя. Административен център на уезда е уездният град, казашка станица или форпост. Повечето уезди се делят на волости, а от 1889 г. – на земски участъци (земства), начело със земски началник. Полицейско-административната власт в уезда се осъществява от уезден войвода, а после – от окръжен (уезден) началник, уезден изправник, уезден управител.

Остават и в Съветска Русия и в други съветски републики (често с преводни наименования) до административната реформа в СССР през 1920-те години. Тогава са заменени от по-големите окръзи (обединени в области, разделени на райони)[3].

Източници[редактиране | редактиране на кода]