Теодоро Петков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Теодоро Петков
венецуелски политик
Teodoro Petkoff Senate of Poland.jpg
Теодоро Петков през 1990 година
Роден
Починал

Учил в Централен университет на Венецуела
Теодоро Петков в Общомедия

Теодоро Петков (на испански: Teodoro Petkoff) е венецуелски политик от български и еврейски произход.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Семеен произход[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в потомствено българско комунистическо семейство. Дядо му Тодор и баба му Райна са членове на БРСДП (т.с.) и нелегалната БКП.

Баща му – българинът Петко Тодоров, е родом от село в Пазарджишко. Преследван от полицията през 1923 година и осъден на смърт, избягва във Виена, където работи с Георги Димитров. След това е в Чехословакия, където завършва „Индустриална химия“. Заедно със съпругата си (полска еврейка, лекарка) заминава за Венецуела.

По-малките му братя-близнаци Мирослав и Любен са родени в България. Мирослав е убит на протестна демонстрация срещу диктатора Перес Хименес. Любен (вече покойник) и Теодоро участват във въоръжената борба във Венецуела през 60-те години на 20 век.

Политическа кариера[редактиране | редактиране на кода]

Теодоро е член на комунистическата партия на Венецуела до 1970 година, неин ръководител, теоретик от национален мащаб. Арестуван многократно, прекарал 5 години в затвор]. Прочути са 2-те му бягства: скачане с въже от 7-ия етаж на военната болница и през прекопан тунел от военната крепост Сан Карлос. На това събитие, поразило въображението на приятелите и враговете му, е посветен филмът „Тази сладка дума свобода“ – 1972 година от съветските кинематографисти В. Ежов и Етаутас Жалакявичус.

През 1970 година напуска комунистическата партия и създава партията Движение към социализъм, която е сред основните политически сили в страната. Професор по икономика в Националния университет, сенатор, двукратен кандидат-президент, министър на икономиката, главен редактор на вестници. Автор на няколко теоретични книги.

Контактите му с България са нередовни, за първи път я посещава през 1960 година, както и по-късно неколкократно, последно през 1994 година.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]