Направо към съдържанието

Пеню Шиваров

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Пеню Шиваров
Роден
1873 г.
Починал
1919 г. (46 г.)
Пеню Шиваров в Общомедия

Пеню или Пеньо Шиваров е български военен и революционер, деец на Върховния македоно-одрински комитет и войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.

Пеню Шиваров е роден в чирпанското село Кара Терзилери, тогава в Османската империя. Служи в Българската армия с подофицерски чин в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк, където участва в Тайните македоно-одрински подофицерски братства на Върховния македоно-одрински комитет.

Четата на Пеню Шиваров във Василико.

В края на януари 1903 година заедно с колегите си подофицери Петър Ангелов, Цено Куртев, Димитър Дичев, Димитър Халачев и Атанас Вълканов е привлечен във ВМОРО от Михаил Герджиков и Стоян Петров. Напуска армията и става активист на организацията в Одринския революционен окръг.

През февруари 1903 година е в четата на Герджиков и участва в опита за атентат на жп линията Цариград - Одрин при гара Синекли, чаталджанско, извън революционната територия.

Пеню Шиваров е делегат на конгреса на рволюционния окръг на Петрова нива през лятото на 1903 година и е определен за граматиковски войвода, като негов подвойвода е Георги Калоянов.[1] По време на Илинденско-Преображенското въстание на 5 срещу 6 август с чета от 100 души напада и превзема казармата на село Граматиково, тогава негов четник е и Лефтер Мечев. След това води сражение и при село Визица.

Обединената чета на Кръстьо Българията и Пеньо Шиваров.

След потушаването на въстанието Пеню Шиваров се прехвърля в Македония, като през 1904 година е помощник-войвода на велешкия войвода Стефан Димитров. През 1905 година е назначен за велешки районен войвода с подкрепата на Иван Чупаров. От 1906 година е войвода в Кумановско, където дава отпор на Сръбската пропаганда в Македония.

Пеню Шиваров участва в Балканската война, Междусъюзническата война, а през Първата световна война е взводен командир в Единадесета пехотна македонска дивизия.

След войната Пеню Шиваров не успява да преживее последвалата Втора национална катастрофа и умира през 1919 година в София.[3][4][5]