Направо към съдържанието

Димитър Халачев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Димитър Халачев
български революционер
Роден
Починал
27 март 1952 г. (71 г.)

Димитър Тодоров Халачев е български революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Роден е в Малко Търново на 20 октомври 1880 година в семейството на Тодор и Кераца. Завършва I клас. Емигрира в България и в 1896 година постъпва на служба като подофицер в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк на Българската армия. Вследствие на агитацията на Стоян Петров сред емигрантите в Бургас и след срещата с Михаил Герджиков в хотел „Москва“, Димитър Халачев напуска военната служба през януари 1903 година и влиза във ВМОРО като четник на Михаил Герджиков. През февруари участва в опита за атентат при гара Синекли. До Конгреса на Петрова нива обучава смъртни дружини, участва в снабдяването с оръжие и провизии. Заедно със Стоян Томов, Петко Хашлака и Кръстю Българията обикалят василиковските села Блаца, Маджура, Пиргопуло и Резово и малкотърновските - Цикнихор, Камилите, Кладара и колибите Саботиново, Бялковци, Папракювица, Селище и други.

Халачев е определен за войвода на VI Кладарски революционен участък:

През Илинденско-Преображенско въстание участва в нападението на Василико. При потушаването на въстанието четата му охранява българските бежанци до границата с България от турската армия и башибозук.

След въстанието се връща на военна служба.[5] Жени се за Мария, с която има двама сина – Тодор и Желю. Като умира съпругата му и остава сам, Димитър Тодоров Халачев отива да живее в село Извор при сестра си Бърза Домузчиева. Работи като библиотекар и е училищен настоятел. Умира на 27 март 1952 година в село Извор, Бургаско.

На 25 март 2004 г. в Извор е основана тракийска организация, която носи неговото име, а на 20 август 2006 г. Тракийско дружество „Димитър Тодоров Халачев“ поставя паметник на гроба му и президентът Георги Първанов, съпругата му историчка и специалистка по македоно-одринското революционно движение Зорка Първанова, директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров и почетният председател на Тракийско дружество „Екзарх Антим I“ в Бургас Маруся Любчева откриват паметна плоча пред сградата на клуба.

  1. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 177 – 178.
  2. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 97.
  3. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 411.
  4. Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 399.
  5. Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 496-497.