Димитър Халачев
| Димитър Халачев | |
| български революционер | |
 | |
| Роден |
20 октомври 1880 г.
|
|---|---|
| Починал | |
Димитър Тодоров Халачев е български революционер, одрински войвода на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Роден е в Малко Търново на 20 октомври 1880 година в семейството на Тодор и Кераца. Завършва I клас. Емигрира в България и в 1896 година постъпва на служба като подофицер в Двадесет и четвърти пехотен черноморски полк на Българската армия. Вследствие на агитацията на Стоян Петров сред емигрантите в Бургас и след срещата с Михаил Герджиков в хотел „Москва“, Димитър Халачев напуска военната служба през януари 1903 година и влиза във ВМОРО като четник на Михаил Герджиков. През февруари участва в опита за атентат при гара Синекли. До Конгреса на Петрова нива обучава смъртни дружини, участва в снабдяването с оръжие и провизии. Заедно със Стоян Томов, Петко Хашлака и Кръстю Българията обикалят василиковските села Блаца, Маджура, Пиргопуло и Резово и малкотърновските - Цикнихор, Камилите, Кладара и колибите Саботиново, Бялковци, Папракювица, Селище и други.
Халачев е определен за войвода на VI Кладарски революционен участък:
| VІ въстанически участък[2] | ||
|---|---|---|
| Име | Родно място | Бележка |
| 1. Георги Костадиев | Малко Търново | подвойвода |
| 2. Ефтим Попов | Малко Търново | р. 1876, учител в Паспалево, секретар[3] |
| 3. Минчо | Нова Загора | запасен подофицер, знаменосец |
| 4. Недялко Куртев | Малко Търново | групов началник в четата |
| 5. Стоян Томов | Малко Търново | |
| 6. Петко Николов | Малко Търново | освен четник и куриер |
| 7. Димитър Ефтимов | Малко Търново | знаменосец |
| 8. Петко Жребечков | ||
| 9. Калчо Господинов | Камилите | |
| 10. Черняй Мерджанов | Карнобат | |
| 11. Апостол | ||
| 12. Никола Арабаджиев Бутниколибата | Лозенград | |
| 13. Яни Фъстакчията | Лозенград | |
| 14. Георги Градев Шарап чауш | Малко Търново | съдържател на „Ботевата механа“ в Бургас[4] |
| 15. Петко Коцакев | Малко Търново | |
| 16. Андон Киров Рашев | Малко Търново | |
| 17. Стамат Георгиев | Малко Търново | |
| 18. Тодор Хр. Тепавчаров | Малко Търново | |
През Илинденско-Преображенско въстание участва в нападението на Василико. При потушаването на въстанието четата му охранява българските бежанци до границата с България от турската армия и башибозук.
След въстанието се връща на военна служба.[5] Жени се за Мария, с която има двама сина – Тодор и Желю. Като умира съпругата му и остава сам, Димитър Тодоров Халачев отива да живее в село Извор при сестра си Бърза Домузчиева. Работи като библиотекар и е училищен настоятел. Умира на 27 март 1952 година в село Извор, Бургаско.
На 25 март 2004 г. в Извор е основана тракийска организация, която носи неговото име, а на 20 август 2006 г. Тракийско дружество „Димитър Тодоров Халачев“ поставя паметник на гроба му и президентът Георги Първанов, съпругата му историчка и специалистка по македоно-одринското революционно движение Зорка Първанова, директорът на Националния исторически музей Божидар Димитров и почетният председател на Тракийско дружество „Екзарх Антим I“ в Бургас Маруся Любчева откриват паметна плоча пред сградата на клуба.
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация: Войводи и ръководители (1893-1934): Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 177 – 178.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 97.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 411.
- ↑ Герджиков, Михаил. Михаил Герджиков: Спомени, документи, материали. София, Наука и изкуство, 1984. с. 399.
- ↑ Пелтеков, Александър Г. Революционни дейци от Македония и Одринско. Второ допълнено издание. София, Орбел, 2014. ISBN 9789544961022. с. 496-497.
