Делчо Илчев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Делчо Илчев
български ентомолог

Роден
Делчо Събев Илчев
Починал
14 април 1925 г. (39 г.)
Погребан Централни софийски гробища

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област ентомология
Образование Софийски университет
Работил в Царска ентомологическа станция
Делчо Илчев в Общомедия

Делчо Събев Илчев е български учен ентомолог и учител.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 29 май 1885 г. в Панагюрище. Учи в родния си град, а средно образование получава в София.[2] През 1911 година завършва естествени науки в Софийския университет „Свети Климент Охридски“.[1] През 1907 г. е назначен в Царската ентомологическа станция и се запознава с цар Фердинанд I, който също има интереси в тази област. В 1909 г. е назначен за кандидат учител във Втора мъжка гимназия, а през 1910 г. като редовен учител в Шеста мъжка прогимназия в София. В свободното си време работи в Ентомологическата станция, където помага на д-р Иван Буреш. През 1911 – 1912 г. завършва школата за запасни офицери в Княжево и е зачислен в 8 приморски пехотен полк във Варна като кандидат офицер, а след това е произведен в подпоручик. По време на Балканската война е ранен при Колиби-Караагач. Награден е с няколко ордена за храброст. По време на Първата световна война, през 1915 г. е зачислен към 41 пехотен полк. Взводен командир е на осма рота от полка. Участва в боевете в Сърбия и Македония. Отзован е през 1916 г. и взима участие в обиколките на цар Фердинанд по бойните полета. От 1918 г. Илчев е началник на Царската ентомологическа станция.[2] На 14 април 1925 г. придружава цар Борис III при негово двудневно пътуване в Стара планина, където прекарват празника цветница в района на връх Мургаш. Там Делчо Илчев събира насекоми и диви кокичета за хербариума на Царския музей. В 10 часа в Арабаконашкия проход е извършен атентат срещу цар Борис III. При престрелка с атентаторите Делчо Илчев и ловецът Петър Котев са убити в опит да защитят царя.[2]

Научна дейност[редактиране | редактиране на кода]

От 1908 до 1911 г. изучава пеперудената фауна на Средна гора – посещава всички по-високи върхове в планината. След това изучава пеперудите в Родопите, Странджа, Кресненското дефиле, района на Айтос и др. По време на войните събира фаунистичен материал и изучава фауната на Тракия и Македония. През 1909 – 19011 г., заедно с д-р Иван Буреш, цар Фердинанд го изпраща на експедиция в Мала Азия, Принцовите острови, Гърция и адриатическото крайбрежие на Далмация.[2]

В Ентомологичната станция изследва биологията на насекомите вредители по лозята, овощните градини и царевицата.[2]

Колекцията му от пеперуди и други насекоми се съхранява в Националния природонаучен музей в София.[2]

Научни трудове[редактиране | редактиране на кода]

Автор е на 35 научни и научнопопулярни статии за българската фауна. По-известни негови трудове са:[1]

  • Средна гора и нейната пеперудна фауна“ (1912)
  • „Принос към пеперудната фауна на Кресненското дефиле“
  • „Принос към пеперудната фауна на Централните Родопи“
  • „Принос към пеперудната фауна на Витошката околност“
  • „Принос към пеперудната фауна на българска Странджа планина“
  • „Мъхнатия бръмбар по овощните и житни растения“
  • „Сивия червей като неприятел на лозата“

Статии[редактиране | редактиране на кода]

От 1921 г. Делчо Илчев сътрудничи на списанията „Природа[1], „Земеделие“ и „Ловец“, както и на вестниците „Вестник на кооперативните дружества в Сухиндол“, „Земеделски уроци“, „Стожер“ и др.[2] Автор е на статиите:[1]

  • „Богомолка“ (год. XIX, кн. 6 – 7)
  • „Пирин планина“ (год. XIX, кн. 9 – 10)
  • „Пиринските езера“ (год. XX, кн. 4 – 5)
  • „Плюещата цикада“ (год. XX, кн. 10)
  • „Свещения торен бръмбар“ (год. XXI, кн. 4)
  • „Безчувственост и престорена смърт у насекомите“ (год. XXI, кн. 7 – 8)
  • „Полския щурец“ (год. XXIII, кн. 8 – 9)
  • „Хлебарките“ (год. XXIV, кн. 3)
  • „Поповото прасе“ (год. XXIV, кн. 4)

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Делчо Илчев. В: сп. „Природа“, кн. 9/1925 г. с.139
  2. а б в г д е ж Лазаров, Стоян. В памет на Делчо Илчев (1885 – 1925). // Historia naturalis bulgarica 13. София, 2001. с. 181 – 184.