Ядлива гъба

Ядливата гъба се консумира от хората, като храна заради хранителната ѝ стойност. Има много ядливи гъби, които редовно се отглеждат и събират в световен мащаб. Гъбите имат специфичен вкус и мирис, някои от тях са деликатеси и имат по-висока цена. Ядливи гъби популярно се нарича плодното тяло на висшите гъби.

Видове ядливи гъби

Култивирани гъби

Agaricus bisporus
Auricularia polytricha
Зимна припънка (Flammulina velutipes)
Hypsizygus tessulatus
Lentinus edodes – Шийтаке
Видовете от род Pleurotus
- Pleurotus cornucopiae
- Pleurotus eryngii
- Кладница (Pleurotus ostreatus)
Rhizopus oligosporus
Sparassis crispa
Tremella fuciformis
Видове от род Трюфел (Tuber)
- Tuber aestivum
- Бял трюфел (Tuber magnatum)
- Tuber melanosporum
- T. melanosporum x T. magnatum
Видовете от род Terfezia
Ustilago maydis
Volvariella volvacea

Диви гъби

За търговски цели

Обикновена манатарка (Boletus edulis) – има отровен двойник: Дяволска гъба
Пачи крак (Cantharellus cibarius) – има отровен двойник: Горчива миризливка
Сивожълт пачи крак (Craterellus tubaeformis)
Виолетка (Clitocybe nuda)
Скрежовка (Cortinarius caperatus)
Тръбенка (Craterellus cornucopioides)
Grifola frondosa
Hericium erinaceus
Жълта рогачка (Hydnum repandum)
Обикновена млечница (Lactarius deliciosus) – има отровен двойник: Лъжлива млечница
Смръчкула (Morchella)
- Обикновена смръчкула (Morchella esculenta)
- Островърха смръчкула (Morchella conica)
Tricholoma matsutake
Видове от род Трюфел (Tuber)
- Tuber borchii
- Tuber brumale
- Tuber indicum
- Tuber macrosporum
- Tuber mesentericum
- Tuber uncinatum

Други

Анасонова печурка (Agaricus arvensis) – има отровен двойник: Бяла и Зелена мухоморка
Кафява горска печурка (Agaricus silvaticus)
Полска печурка (Agaricus campestris) – има отровен двойник: Бяла и Зелена мухоморка
Дребна печурка (Agaricus comptulus) – има отровен двойник: Зелена мухоморка
Булка (Amanita caesarea) – има отровен двойник: Червена мухоморка
Жълта мухоморка (Amanita citrina)
Сива мухоморка (Amanita vaginata)
Бисерна гъба (Amanita rubescens) – има отровен двойник: Петниста мухоморка
Обикновена (Armillaria mellea) – има отровен двойник: Лъжлива пънчушка
Кичуреста пънчушка (Kuehneromyces mutabilis) – има отровен двойник: Лъжлива пънчушка
Бронзова манатарка (Boletus aereus)
Канеленокафява манатарка (Boletus badius)
Мрежеста манатарка (Boletus chrysenteron)
Кадифена манатарка (Boletus subtomentosus)
Червеностъблена манатарка (Boletus luridiformis) – има отровен двойник: Дяволска гъба
Огнена манатарка (Boletus luridus) – има отровен двойник: Дяволска гъба
Хлебна манатарка (Boletus regius)
Кестенява манатарка (Gyroporus castaneus)
Синкава манатарка (Gyroporus cyanescens)
Овчи нос (Gomphidius glutinosus)
Бакърен овчи нос (Chroogomphus rutilus)
Чернееща черешова гъба (Hygrocybe conica)
Червена черешова гъба (Hygrocybe punicea)
Гигантска пърхутка (Calvatia gigantea)
Полска пърхутка (Handkea utriformis)
Яйцевидна пърхутка (Bovista nigrescens) – има отровен двойник: Брадавичеста пърхутка
Зърнеста пърхутка (Lycoperdon perlatum)
Видовете от род Clavariaceae
Видовете от род Clavulinaceae
Порцеланова копринка (Coprinus comatus)
Боздуганка (Cortinarius praestans)
Cortinarius variicolor
Чернодробна гъба (Fistulina hepatica)
Hygrophorus chrysodon
Седефена гъба (Hygrophorus eburneus)
Есенна ливадна гъба (Hygrophorus pratensis)
Меднянка (Hygrophorus russula)
Гладка кладница (Paxillus involutus)
Лютива млечница (Lactarius piperatus)
Lactarius salmonicolor
Lactarius subdulcis
Хлебна млечница (Lactarius volemus)
Сярна гъба (Laetiporus sulphureus)
Оранжева брезовка (Leccinum aurantiacum)
Обикновена брезовка (Leccinum scabrum)
Lepiota procera
Сърнела (Macrolepiota procera)
Червеникава сърнела (Chlorophyllum rhacodes)
Брашняна гъба (Clitopilus prunulus) – има отровен двойник: Отровен родофилус
Пъстърва (Polyporus squamosus)
Polyporus mylittae
Видовете от семейство Gomphaceae
- Червеновърха коралка (Ramaria botrytis) – има отровен двойник: Красива и Бледа коралка
- Сярножълта коралка (Ramaria flava) – има отровен двойник: Красива и Бледа коралка
- Златистожълта коралка (Ramaria aurea) – има отровен двойник: Красива и Бледа коралка
Rhizopogon luteolus
Някои видове от род Гълъбки (Russula)
- Сивовиолетова гълъбка (Russula cyanoxantha)
- Червеностъблена гълъбка (Russula olivacea)
- Зелена гълъбка (Russula virescens)
- Тъмночервена гълъбка (Russula xerampelina)
- Кафявовиолетова гълъбка (Russula vesca) – има отровен двойник: Бясна гъба
Кравешка масловка (Suillus bovinus)
Зърнеста масловка (Suillus granulatus)
Елегантна масловка (Suillus grevillei)
Обикновена масловка (Suillus luteus)
Suillus tomentosus
Саждива гъба (Tricholoma terreum) – има отровен двойник: Тигрова гъба
Есенна гъба (Tricholoma portentosum)
Пурпурна гъба (Tricholoma rutilans)
Къдрава бучка (Helvella crispa)
Грапава бучка (Helvella lacunosa)
Свински уши (Pseudohydnum gelatinosum)
Еленова гъба (Pluteus cervinus)
Едра миризливка (Infundibulicybe geotropa)
Жълтокафява миризливка (Clitocybe infundibuliformis)
Есенна миризливка (Clitocybe nebularis)
Зелена анасонова миризливка (Clitocybe odora)
Хамелеонова гъба (Laccaria laccata)
Ливадна виолетка (Lepista personata)
Обикновена челядинка (Marasmius oreades)
Майска гъба (Calocybe gambosa)
Виолетова тръбенка (Gomphus clavatus)
Бухалка (Clavariadelphus pistillaris)
Кифла (Albatrellus confluens)
Овча праханка (Albatrellus ovinus)
Сърнена рогачка (Hydnum imbricatum)

Условно годни за консумация

Съществуват известен брой отровни гъби, които могат да се консумират след премахването на някои или всички токсини от тях.

Червена мухоморка (Amanita muscaria)^[1]
Мастилена копринка (Coprinopsis atramentaria) – когато се консумира с алкохол гъбата предизвиква отравяния
Сплесната бучка (Gyromitra esculenta)
Видовете от род Млечници (Lactarius)^[2]
Набръчкана верпа (Verpa bohemica)^[3]

Източници

↑ Rubel W, Arora D. A study of cultural bias in field guide determinations of mushroom edibility using the iconic mushroom, Amanita muscaria, as an example (PDF) // Economic Botany 62 (3). 2008. с. 223 – 43. Архивиран от оригинала на 15 април 2012. Посетен на 15 януари 2013.
↑ Arora, David. Mushrooms Demystified, 2nd ed. Ten Speed Press, 1986
↑ Medicinal Mushrooms: Edible Mushroom^{[неработеща препратка]}, 23 април 2012

Литература

Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 249.

Вижте също

[Arora2008-1] Rubel W, Arora D. A study of cultural bias in field guide determinations of mushroom edibility using the iconic mushroom, Amanita muscaria, as an example (PDF) // Economic Botany 62 (3). 2008. с. 223 – 43. Архивиран от оригинала на 15 април 2012. Посетен на 15 януари 2013.

[2] Arora, David. Mushrooms Demystified, 2nd ed. Ten Speed Press, 1986

[3] Medicinal Mushrooms: Edible Mushroom^{[неработеща препратка]}, 23 април 2012

[1]

[2]

[3]