Култивирана печурка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Култивирана печурка
ChampignonMushroom.jpg
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:Печуркови (Agaricaceae)
род:Печурки (Agaricus)
вид:Култивирана печурка (A. bisporus)
Научно наименование
Imbach, 1946
Синоними
  • Agaricus bisporus var. eurotetrasporus Callac & Guinb., 2003
  • Agaricus bisporus var. perrubescens Bohus, 1980
  • Agaricus bisporus var. burnettii Kerrigan & Callac, 1993
  • Agaricus campestris var. hortensis Cooke, 1871
  • Agaricus bisporus var. avellaneus Singer, 1961
  • Agaricus bisporus var. albidus Singer, 1961
  • Agaricus campestris var. bisporus Kligman, 1943
  • Agaricus cookeanus Bon, 1985
  • Agaricus subfloccosus var. bisporus Hlaváček, 1951
  • Psalliota hortensis J.E.Lange, 1926
  • Psalliota bispora F.H.Møller & Jul.Schäff., 1938
  • Psalliota hortensis f. bispora J.E.Lange, 1926
  • Psalliota hortensis var. bispora J.E.Lange, 1926
  • Psalliota campestris var. hortensis Lloyd, 1899
  • Psalliota hortensis f. bispora J.E.Lange, 1926
Култивирана печурка в Общомедия
[ редактиране ]

Култивираната печурка (Agaricus bisporus) е вид ядлива базидиева гъба от семейство Печуркови (Agaricaceae). Тя се отглежда в повече от 70 страни и една от най-консумираните гъби в света.[1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Култивирана печурка, бяла, сурова
(Хранителна стойност за 100 g продукт)
Тиамин (B1)0.081 mg (7%)
Рибофлавин (B2)0.402 mg (31%)
Ниацин (B3)3.607 mg (23%)
Пантотенова к-на (B5)1.497 mg (30%)
Пиридоксин (B6)0.104 mg (8%)
Фолиева к-на (B9)17 μg (4%)
Кобаламин (B12)0.04 μg (2%)
Витамин C2.1 mg (2%)
Витамин D0.2 μg (1%)
Култивирана печурка в Общомедия
Желязо, Fe0.5 mg (6%)
Магнезий, Mg9 mg (2%)
Фосфор, P86 mg (12%)
Калий, K318 mg (7%)
Натрий, Na3 mg (0%)
Цинк, Zn0.52 mg (5%)
Култивирана печурка в Общомедия
Процентите са спрямо препоръчителната
дневна доза
в САЩ.[2]

Шапката на дивите видове е бледо сиво-кафява на цвят и има широки, плоски люспици, изчезващи към ръба. Първоначално има полукълбовидна форма, която по-късно става плоска. Достига 5 – 10 cm в диаметър. Тясно разположените пластинки са свободни, първоначално розови, после червено-кафяви и накрая тъмнокафяви с белезникав ръб. Пънчето достига височина 6 cm, широчина 1 – 2 cm, цилиндрично, с тясно пръстенче, което понякога е набраздено от горната страна. Споровият прашец е тъмнокафяв. Месото е бяло, като при нараняване приема блед розов оттенък.[3][4] Има много добри вкусови качества. Все пак, тя има отровни и дори смъртоносни двойници (например карболовата печурка и отровната сливовка).

Местообитание и разпространение[редактиране | редактиране на кода]

Гъбата е широко разпространена из цял свят. Среща се по ливади, особено след дъжд. Расте от края на пролетта до есента.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Cappelli A. Fungi Europaei:Agaricus. Saronno, Italy, Giovanna Biella, 1984. с. 123 – 125. (на италиански)
  2. USDA National Nutrient Database for Standard Reference. // USDA Nutrient Database. (на английски)
  3. Zeitlmayr L. Wild Mushrooms:An Illustrated Handbook. Garden City Press, Hertfordshire, 1976. ISBN 0-584-10324-7. с. 82 – 83.
  4. Carluccio A. The Complete Mushroom Book. Quadrille, 2003. ISBN 1-84400-040-0.