Огнена манатарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Огнена манатарка
2010-09-13 Boletus luridus Schaeff 104527 crop.jpg
Класификация
царство: Fungi Гъби
отдел: Basidiomycota Базидиеви
клас: Homobasidiomycetes
разред: Boletales
семейство: Boletaceae Манатаркови
род: Boletus Манатарка
вид: Boletus
luridus
Огнена
манатарка
Научно наименование
Уикивидове Suillellus luridus
Murrill, 1909
огнена манатарка в Общомедия

Огнената манатарка (Boletus luridus) е ядлива гъба от род Манатарка. Често се среща в България и се бърка лесно с други видове манатарки.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

  • Шапката е с диаметър от 5 до 20 cm, маслиненожълта до кафеникава.
  • Тръбичките тъмночервени, при по-старите екземпляри жълтокафяви.
  • Пънчето на цвят жълтеникаво, с груб червенокафяв мрежест отпечатък.
  • Месото е жълто, твърдо, при нараняване бързо посинява.

Местообитание и сезонност[редактиране | редактиране на кода]

Гъбата се среща през периода юни-октомври в широколистни и иглолистни гори, в паркове и покрай горски пътища. Расте в симбиоза с някои дървесни видове.

Сходни видове[редактиране | редактиране на кода]

  • червеностъблена манатарка (Boletus erythropus) – Отличава се по точкообразната окраска на пънчето и по-тъмния, кафеникав цвят на гуглата. Ядлива.
  • красива манатарка (Boletus calopus) – Гуглата е сиво-бяла, с лимоненожълти тръбички. Непригодна за ядене поради горчивия си вкус.
  • дяволска гъба (Boletus satanas) – Гуглата е сиво-белезникава с жълто-зелен оттенък. Месото посинява по-слабо. Отровна.
  • пурпурночервена манатарка (Boletus rhodoxanthus) – с бледорозов цвят на гуглата. Отровна.

Кулинарни качества[редактиране | редактиране на кода]

В сурово състояние гъбата е слабо-отровна и предизвиква леки стомашно-чревни разстройства. След топлинна обработка е с отлични вкусови качества. Твърдението на някои автори, че съдържа коприн и води до отравяния при едновременна консумация с алкохол е опровергано според последните изследвания.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • G. J. Krieglsteiner, A. Gminder, W. Winterhoff: Die Großpilze Baden-Württembergs. Band 2. Verlag Eugen Ulmer, Stuttgart 2000.