Гугла: С различен диаметър от 10 до 25 cm при развитата гъба. Цветът на кожицата е сивобелезникав до бледокафяв с жълто-зелен оттенък. Кожицата е леплива и не се отделя от плодното месо, което при разчупване става синьо, а при престояване на открито – черно. Гуглата отдолу е червена, а при ядливата манатарка е зеленикава.
Тръбички: Къси, незаловени за пънчето (при натискане посиняват), порите са жълто-червени.
Спори: Жълти
Споров прашец: Жълтозеленикав, до кафяв.
Пънче: Високо 5 – 12 cm и доста дебело (около 4 – 10 cm), с бухалковидна форма. В горната част е жълто, а в основата – сиво-жълто до кафяво (също при натиск и нараняване става синьо-зелено). По цялото пънче има карминеночервен мрежест рисунък. Гъбата се появява през лятото, расте и през есента в широколистните и иглолистни гори. Съдържа атропинови токсини, които поразяват храносмилателната система на човека. Дяволската гъба може да се сбърка с манатарка.
↑Йорданов, Даки; Ванев, Симеон Г.; Факирова, Виолета И. Гъбите в България. Определител на най-разпространените ядливи и отровни гъби. София,Издателство на БАН,1978.с. 83 – 84.
↑Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца,Уникарт,2014.ISBN 978-954-2953-36-4.с. 16.
