Обикновена манатарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
За биологичния род на тази гъба вижте род Манатарка.
Обикновена манатарка
Solishta - Manatarka.jpg
Обикновена манатарка (Boletus edulis)
Класификация
царство: Fungi Гъби
отдел: Basidiomycota Базидиеви
клас: Homobasidiomycetes
разред: Boletales
семейство: Boletaceae Манатаркови
род: Boletus Манатарка
вид: Boletus
edulis
Обикновена
манатарка
Научно наименование
Уикивидове Boletus edulis
Bull. : Fr.

Обикновената манатарка, още Меча гъба, Самунка или само Манатарка[1] (Boletus edulis), е вид гъба от род Манатарка.

Вид[редактиране | edit source]

При младите екземпляри стъблото е дебело и месесто и често е няколко пъти по-голямо от самата гугла. Най-тънката част е винаги до тръбичките, където също така се намира мрежеста окраска. Тръбичките са бели, но по-късно стават бледожълти. Цветът на най-младите гугли е кремав. Със стареенето на плодното тяло, гуглата се уголемява, става плоска и покафенява. Най-старите екземпляри имат маслиненозелени тръбички. Такъв е и цветът на споровия прашец. Месото е винаги бяло. Размерът на гуглата е до 25 cm. Стъблото расте до 20 cm височина. Масата на цялата гъба може да достигне и даже да надвиши 2 килограма.

Събиране[редактиране | edit source]

Това е една от най разпространените в България диви гъби. Тя е лесна за разпознаване, добра за консумация, лесна за съхранение и желана за внос от други европейски държави. Висококачествените млади манатарки се считат за деликатес и имат високи цени.

Гъбата се среща най-често в широколистни гори, но не е изключение и в иглолистни. Развива се в симбиоза с дърветата.

Събира се ежегодно зедно с пачия крак по всички планини. Традиционно гъбите се нарязват на тънки филийки, които после се нареждат върху платно за сушене под слънцето. Консумират се и пресни.

Обикновената манатарка може да се сбърка с ядливите:

Манатарки с оранжеви или червени тръбички и посиняващо месо трябва да се избягват. Това са дяволска гъба (B. satanas), пурпурночервена манатарка (B. rhodoxanthus), красива манатарка (B. calopus), червеностъблена манатарка (B. erythropus) и огнена манатарка (B. luridus). Горчивата манатарка (Tylopilus felleus) не е отровна, но е неприятно горчива на вкус.

Източници[редактиране | edit source]

  1. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 79.

Външни препратки[редактиране | edit source]