Жълта манатарка

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Жълта манатарка
Butyriboletus persolidus (72425), Novato, California - 20091109 (retouched).jpg
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
отдел:Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Болетови (Boletales)
семейство:Манатаркови (Boletaceae)
род:Butyriboletus
вид:Жълта манатарка (B. appendiculatus)
Научно наименование
D.Arora & J.L.Frank, 2014 г.
Синоними
  • Boletus appendiculatus Schaeff., 1774 г.
Жълта манатарка в Общомедия
[ редактиране ]
Жълта манатарка

Жълтата манатарка (Boletus appendiculatus, Butyriboletus appendiculatus) е вид базидиева гъба от семейство Манатаркови (Boletaceae).

Наименования и етимология[редактиране | редактиране на кода]

От лат. appendiculatus се превежда „придатък“. Родовото наименование на гъбата „Boletus bolos“ се превежда от гръцки като „бучка глина“ и „годна за консумация гъба“.

Този вид манатарка е известна като:

  • Жълта манатарка (български) – заради специфичния си цвят
  • Butter bolete, Spindle-stemmed bolete (английски)
  • Bolet appendiculé (френски)
  • Anhängsel-Röhrling, Gelber Steinpilz (немски) – името произлиза от придатъка в основата на крака – Fortsatz (Anhängsel)
  • Боровик девичий, Боровик придаточковый (руски)

Среща се със синонимите яйчник, маточник, [1]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Шапка[редактиране | редактиране на кода]

Първоначално полукълбовидна, после изпъкнала до плоско-изпъкнала. Кафява (като плода на кестен), кафеникава, по-рядко бледо кафява; не посинява при одраскване и натиск. Отначало повърхността ѝ е фино кадифена, но по-късно е гладка и/или с фини пукнатини. До 20 cm в диаметър.[2]

Тръбички[редактиране | редактиране на кода]

При младите гъби отворите на тръбичките (порите) са интензивно жълти (подобно на цвета на краве масло), после жълти, жълтозеленикави, накрая дори кафеникави; при одраскване посиняват. Тръбичките са със същия цвят и посиняват при разрязване (при млади екземпляри е по-малко вероятно).

Пънче[редактиране | редактиране на кода]

Бухалковидно или цилиндрично, често в основата изтъняващо или вретеновидно-вкореняващо се. Лимоновожълто до жълто, към основата е по-тъмно, понякога до червеникаво-кафяво. Поне в горната половина (понякога изцяло) е покрито с фина жълтеникава мрежа. Посинява слабо при нараняване. С височина 5 – 15 cm.

Месо[редактиране | редактиране на кода]

Твърдо, плътно. Жълтеникаво, в основата на пънчето – с розови или кафеникави оттенъци. Жълтото оцветяване е най-интензивно над тръбичките, където при разрязване посинява слабо. Има слабо изразена гъбна миризма и приятен, но неспецифичен вкус.

Спори[редактиране | редактиране на кода]

Спорите имат размери 9 – 15 × 3.5 – 5.5 μm. Споровият отпечътък е тъмномаслиненокафяв.

Разпространение и местообитание[редактиране | редактиране на кода]

Жълтата манатарка може да се намери само в топли широколистни гори, където образува микориза с дъбове (Quercus), бук (Fagus) и кестен (Castanea sativa). Предпочита варовити почви. Среща се много рядко – от началото на лятото до есента. Среща се в Европа и Северна Америка. Плодовите тела растат поединично, разпръснати или на групи под твърди дървета. В Северна Америка е по-често срещана в Тихоокеанския северозападен регион, където често се свързва с жив дъб и таноак (Notholithocarpus).[3]

Двойници[редактиране | редактиране на кода]

Сходен вид е Butyriboletus subappendiculatus. Този вид обикновено има по-бледо оцветяване на шапката, непосиняващо месо при разрязване, и расте само в иглолистни гори.

Приложение[редактиране | редактиране на кода]

Жълтата манатарка е годна за консумация, въпреки че някои хора могат да имат алергична реакция към нея.[3] Земният аромат на гъбите ги прави подходящи за супи, сосове и яхнии.[4] Варените порции често стават сини, после сиви, след което връщат първоначалния си жълт цвят.[4]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Mushrooms, Roger Phillips, 2006, Macmillan, ISBN 978-0-3304-42374
  • The Encyclopedia of Fungi of Britain and Europe, Michael Jordan, 1995, David & Charles, ISBN 0-7153-0129-2
  • Funghi d’Italia, Fabrizio Boccardo, Mido Traverso, Alfredo Vizzini, Mirca Zotti, 2008, Zanichelli ISBN 8808070234
  • Champignons de France et d’Europe Occidentale, Marcel Bon, 2004, Flammarion ISBN 2082013219
  • The Mushroom Book, Thomas Læssøe & Anna Del Conte, 1996, Dorling Kindersley ISBN 0-7513-0258-9
  • Gljive Srbije i Zapadnog Balkana, Branislav Uzelac, 2009, BGV Logic, ISBN 978-86-912677-0-4
  • Μανιτάρια – Φωτογραφικός οδηγός μανιταροσυλλέκτη, Γιώργος Κωνσταντινίδης, 2009, 2014 ISBN 978-960-931450-3
  • Fungi of Switzerland Vol. 1 – 6, J. Breitenbach & F. Kränzlin, 1984 – 2005, Verlag Mikologia Luzern
Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното Лиценз за свободна документация на ГНУ Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата „Butyriboletus appendiculatus“ в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс - Признание - Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година — от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница. Вижте източниците на оригиналната статия, състоянието ѝ при превода и списъка на съавторите.