Горчива миризливка
| Горчива миризливка | ||||||||||||||
| Класификация | ||||||||||||||
| ||||||||||||||
| Научно наименование | ||||||||||||||
Singer, 1948 | ||||||||||||||
| Синоними | ||||||||||||||
| Горчива миризливка в Общомедия | ||||||||||||||
| [ редактиране ] |
Горчивата миризливка (Omphalotus olearius) е вид отровна базидиева гъба от семейство Marasmiaceae.[1][2]
Описание
[редактиране | редактиране на кода]Шапката достига до 10 cm в диаметър, цялата медночервена, керемидовочервена, оранжева или жълто-оранжева на цвят. Пънчето достига дължина 13 cm, постепенно се стеснява към основата, често е закривено, надлъжно набраздено и оцветено като шапката, но в по-светли нюанси. Месото на гъбата е еластично, жълто или бледожълто. Има приятен вкус, но е отровна. Може да се сбърка с пачия крак.[2]
При определени условия, гъбата проявява естествено светене (биолуминесценция), което се дължи на окисляването на органичното съединение луциферин.[2]
Местообитание
[редактиране | редактиране на кода]Среща се през юни – ноември в широколистни и смесени гори. Обикновено расте на върху пънове, корени на широколистни дървета или заровена в почвата дървесина.[2]
Галерия
[редактиране | редактиране на кода]-
Горчива миризливка в Южна Африка.
-
Горчива миризливка, растяща на дърво.
-
Биолуминесценция на горчива миризливка.
Източници
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Йорданов, Даки; Ванев, Симеон Г.; Факирова, Виолета И. Гъбите в България. Определител на най-разпространените ядливи и отровни гъби. София, Издателство на БАН, 1978. с. 174 – 175.
- ↑ а б в г Асьов, Борис. Фотоатлас на ядливи и отровни гъби. Враца, Уникарт, 2014. ISBN 978-954-2953-36-4. с. 33.
| ||||||||