Бисерна гъба

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Бисерна гъба
Amanita rubescens.JPG
Класификация
царство: Fungi Гъби
отдел: Basidiomycota Базидиеви гъби
клас: Homobasidiomycetes
разред: Agaricales
семейство: Amanitaceae
род: Amanita Мухоморка
вид: Amanita
rubescens
Бисерна
гъба
Научно наименование
Уикивидове Amanita rubescens
Pers., 1797[1]
бисерна гъба в Общомедия

Бисерната гъба, наричана още Бисерка или Перла[2] (Amanita rubescens), е вид базидиева гъба от род Мухоморка. Бисерката е ядлива гъба, която се среща както в широколистни, така и в иглолистни гори.

Ботанически белези[редактиране | редактиране на кода]

  • Гугла – При младите индивиди е кълбовидна, а при по възрастните – сводеста. Цветът и е червеникавокафяв с различни оттенъци на червения цвят. При застаряване става виолетова.
  • Месо —- бяло, а под кожицата в средата на шапката – червеникаво. При разчупване месото почервенява, както и при стоене на въздуха.
  • Ламели —- отначало бели, впоследствие червеникави, неравномерно дълги, наредени радиално спрямо пънчето
  • Пънче —- тънко и високо – до 15 см, широко е до 2 см. При младите индивиди е плътно, докато при възрастните е кухо. Пънчето носи бяло до жълтеникаво пръстенче, което виси непосредствено под периферията. В основата си пънчето се удебелява и завършва с грудка.

Сходни видове[редактиране | редактиране на кода]

  • Неистинска бисерка (Amanita pseudorubescens) —- отровна
  • Пантерка (Amanita panterina) —- отровна

Качества[редактиране | редактиране на кода]

Бисерката е ядлива изварена или изпържена. Задължително се обелва кожицата на шапката. Мирисът и е обикновен, вкусът —- сладък с подчертан привкус. Не се поддава на сушене. Въпреки лесните за опитни гъбари отличителни разлики не би трябвало да се препоръчва за храна поради сходството с други отровни видове.

Галерия[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. указано в: Index Fungorum, дата на проверка: 4 март 2019
  2. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 69.