Червеникава сърнела

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Червеникава сърнела
Chlorophyllum rhacodes LC0093.jpg
Класификация
царство:Гъби (Fungi)
(без ранг):Базидиеви гъби (Basidiomycota)
клас:Агарикални гъби (Agaricomycetes)
разред:Пластинчати гъби (Agaricales)
семейство:Agaricaceae
род:Chlorophyllum
вид:Червеникава сърнела (C. rhacodes)
Научно наименование
Vellinga, 2002 г.
Червеникава сърнела в Общомедия
редактиране

Червеникавата сърнела[1] (Chlorophyllum rhacodes), наричана още Червенееща сърнела[2], е вид базидиева гъба от род Macrolepiota. Ядлива и много вкусна гъба.

Характерни белези[редактиране | редактиране на кода]

  • Гугла:

Формата на младата гугла е яйцевидна. По време на растежа се разтваря, като преминава от звънчевидна до плоска форма с диаметър 5-20 см. В средата има слабо изразена гърбица (пъпка). Гуглата е с дебела, суха и тъмна кожица, която при растежа се напуква, образувайки едри люспи, които са керемидообразно подредени. Кожата на гърбицата остава цяла и е по-тъмно оцветена.

  • Пънче:

Достига височина до 20 см. Гладко, при младите гъби с бял до кремав цвят, при по-възрастните червеникавокафяво. В горната му част има характерно подвижно пръстенче, а в основата си пънчето е удебелено като луковица.

  • Месо:

Месото е сравнително меко, с белезникав цвят; при нараняване се оцветява в оранжево-червено и постепенно потъмнява до ръждивокафяво. В пънчето е влакнесто и по-твърдо. Като цяло месото има приятен аромат и вкус.

  • Пластинки:

Гъсто разположени, при младите гъби с белезникав цвят, по-късно червеникави. Както месото и пънчето, при нараняване почервеняват.

  • Споров прах:

Бял.

Месторастене[редактиране | редактиране на кода]

Расте в широколистни и иглолистни гори. В България се среща във всички планини. Понякога расте в т. нар. „самодивски кръгове“ и за разлика от обикновената сърнела не обича много откритите пространства. Периодът ѝ на растеж е от юни до октомври.

Червеникави сърнели растящи в кръг

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Йорданов, Даки. Гъбите в България. София, Издателство на БАН, 1978. ISBN 19-2530-6-78. с. 57.
  2. Димчева, Мария, Гьошева-Богоева, Мелания, Стойчев, Георги. 100 гъби. София, Гея Либрис, 2010. ISBN 954-300-064-7. с. 112.

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]