Пегас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Вижте пояснителната страница за други значения на Пегас.

Пегас
Характеристики
Описаниемитично създание в древногръцката митология
РодителиПосейдон
Медуза
Пегас в Общомедия

Пегас (от на гръцки: πηγή – „извор“) в древногръцката митология е митичен крилат кон. Името му значи „извор“ и според легендите там, където тропне с копито, бликва вода. Живее на Олимп и в Беотия. Става ездитното животно на героя Белерофонт, а след това е у Еос[1].

Според версията, записана от Хезиод, на легендата за него, Пегас е син на горгоната Медуза и бога на моретата Посейдон. Заедно с него, от туловището й, след като героят Персей ѝ отрязва главата, изкача и неговият брат - воинът Хризаор.[2] Според други автори, вълшебният кон е роден от падащата по земята кръв на Медуза. След раждането си Пегас се качва на Олимп и там той доставя гръм и мълнии за Зевс (богът-гръмовержец - според митовете, той умее да държи светкавици в ръцете си и когато реши, тогава да ги мята, като копия).[3]

Свързан е с култа към музите и планината им Хеликон, която е и неговото основно обиталище - с времето става символ на поетическо вдъхновение. С удар на копитото си Пегас открива извора Хипокрена (на гръцки: Ἵππου κρήνη - конски извор)[4] в Хеликон, който съществува и до днес (20.-21. век) под името Кирио Пилади („студен кладенец“), както и извора Пирене/Пейрене в Древен Коринт. Тъкмо при последния, според някои версии, Белефоронт го хваща докато е на водопой,[5] укротявайки го със златните юзди (Пегас, също както и еднорогът, може да бъде воден само с такива), които му дава Атина Палада. Според други митове, боговете подаряват (или само предоставят) Пегас на Белерофонт[6] или Посейдон (митичният баща на героя - от Евринома) му го дава.

С помощта на богинята Атина, Белерофонт сразява от въздуха чудовището Химера (други митове приписват този подвиг на Персей). Пегас помага на героя и в други приключения, но накрая те се разделят при драматични обстоятелства и явно като наказание за Белерофонт, който допуска да бъде обзет от хюбрис. Ездачът се опитва да стигне с вихрогона до небето (по други версии – да се качи на Олимп). Разгневеният от светотатството му Зевс праща щръклица (или конска муха), която ужилилва Пегас под опашката, от което той изпада в шок и изхвърля Белерофонт от гърба си (в резултат на масовата на употреба в по-късни времена на седла - в някои разкази се явява и такъв елемент). Според други версии Белерофонт се опитва да излети към небето, но поглежда надолу и от страх пада, а Пегас продължава полета си.[7]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Схолии к Гомеру, Илиада VI 155, по Асклепиада // Коментари Д. О. Торшилова към „Митове“ на Хигин. СПб, 2000. С.78
  2. Хезиод, Теогония 281 – 282; Пиндар, Олимпийски песни XIII 64
  3. Хезиод, Теогония 280 – 286
  4. Арат, Явления 216 – 224; Павзаний, Описание на Елада IX 31, 3
  5. Страбон, География VIII 6, 21 (стр.379)
  6. Пиндар O1. XIII 63
  7. Хигин, „Астрономия“ II 18, 1