Пегас

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Пегас.

Пегас
Pegasos Staatliche Antikensammlungen 2504.jpg
Характеристики
Описание митично създание в древногръцката митология
Родители Посейдон
Медуза
Пегас в Общомедия

Пегас (от на гръцки: πηγή – „извор“) в древногръцката митология е митичен крилат кон.

Според една от версиите е син на горгоната Медуза и Посейдон. Изскочил от туловището ѝ заедно със своя брат воин Хризаор, след като Персей ѝ отрязал главата.[1] Според други автори се родил от падащата по земята кръв на Медуза.

Името му значи „извор“, защото според легендите там, където тропнел с копито, бликвал извор.

Живеел в гората Хеликон в Беотия. Пегас, също както и еднорогът, може да бъде воден само със златни юзди. След раждането си Пегас се качил на Олимп и там той доставял гръм и мълнии за Зевс.[2]

Според други митове, боговете подарили Пегас на Белерофонт[3] или Посейдон го дал на своя син Белерофонт[4]. Според други, Белефоронт го хванал докато бил на водопой при извора Пейрене,[5] след като конят му бил обещан от Атина и тя му дала златна юзда.

Укротен е от героя Белерофонт със златните юзди, които му дава Атина Палада. С нейна помощ Белерофонт сразява от въздуха чудовището Химера (други митове приписват този подвиг на Персей). Пегас помагал на героя и в други подвизи докато Белерофонт не се опитал да стигне с него небето (по други версии – да се качи на Олимп). Разгневеният от светотатството на Белерофонт Зевс изпратил щръклица (или конска муха), която ужилила Пегас под опашката. Конят обезумял от болка и изхвърлил Белерофонт от седлото. После Зевс подарил Пегас на Еос[6]. Според други версии Белерофонт се опитал да излети към небето, но погледал надолу и от страх паднал, а Пегас продължил полета си. [7]

С удар на копитото си Пегас открива извора Хипокрена (на гръцки: Ἵππου κρήνηконски извор)[8] в планината на музите Хеликон, който съществува и до днес под името Кирио Пилади („студен кладенец“) и извора Пирене в Древен Коринт.

Свързан е с култа към музите и планината им, за това след древността става символ на поетическо вдъхновение.


Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Хезиод, Теогония 281 – 282; Пиндар, Олимпийски песни XIII 64
  2. Хезиод, Теогония 280 – 286
  3. Пиндар O1. XIII 63
  4. Хезиод, Каталог на жените, фр.43а М.-У.
  5. Страбон, География VIII 6, 21 (стр.379)
  6. Схолии к Гомеру, Илиада VI 155, по Асклепиада // Коментари Д. О. Торшилова към „Митове“ на Хигин. СПб, 2000. С.78
  7. Хигин, „Астрономия“ II 18, 1
  8. Арат, Явления 216 – 224; Павзаний, Описание на Елада IX 31, 3