Селена

Селена
	Селена
древногръцка богиня на луната
Семейство
Баща	Хиперион
Майка	Тея
Братя/сестри	Еос; Хелиос
Партньор	Ендимион; Хелиос; Зевс
Деца	Немейски лъв; Пандия; Нарцис
	Селена в Общомедия

Тази статия е за древногръцката богиня. За американската певица вижте Селена (певица). За вида риби вижте Селена (риба).

Селена (понякога наричана и като Мена) в древногръцката митология е богиня на Луната (съответства на римската богиня Луна; известни са най-малко два нейни храма в Древен Рим – на хълмовете Авентин и Палатин),^[1] дъщеря на титаните Хиперион и Тея, а според други митове – на титана Палант и Никта. Сестра е на Еос (богинята на зората) и Хелиос (бог на Слънцето). Отъждествявана е с Артемида и Хеката, както и с Феба.^[1] Приписва и раждането от бог Зевс на прелестна дъщеря на име Пандия/Пандейка, олицетворяваща в митологията светлината, както и на богинята на росата Херсе.^[1]

Функции

Като богиня на Луната Селена е покровителка и защитница на жените. Смята се, че тя има силата да улеснява раждането и да вдъхновява любовта. Вярвало се е, че може да скрива действителността и да разгадава илюзиите, приписва ѝ се способността е да събужда интуицията и психичните видения, което се обяснява с връзката на нощта (олицетворявяна от богинята Нюкта/Никта)^[1] и на Луната със сънищата и мечтите. Тази асоциация е причината Селена често да бъде свързвана и с решения, които идват на хората в сънищата, когато подсъзнанието може да обработва информация, която не е съзнателно приета.

Изобразяване

Селена се отличава от описанията на други богини на Луната, тъй като лицето и формите ѝ обикновено са изобразявани по-женствени. Тя често е представяна, като млада жена, с бледо лице и блестящ ореол с формата на полумесец, понякога – и с дълги бели крила, а почти винаги – облечена в бяла роба. Понякога кара колесница, теглена от чисто бели или сребърни коне, или от два бели бика. Друг път тя е изобразена, яздеща бял бик през нощното небе.

Макар че често се споменава в поезията на Древна Атина, по времето, когато писатели като Хезиод и Аристофан говорят за нея, изкуството около култа към Селена вече има фолклорен характер. Пример в това отношение е легендата за любовта на Селена към овчаря-принц Ендимион. В нея се казва, че той е бил толкова красив, това е станало причина Зевс да го вземе при боговете на Олимп, където по младежа се увлича дори съпругата му Хера. Затова Зевс се отървава от него, обричайки Ендимион на вечен сън в пещера на планината Латмус^[1] в Кария. Тогава на момъка попада Селена, която също е очарована от него и в мита се твърди, че след това редовно го посещава – щом Луната се скрие зад облаци, Селена се спуска към пещерата да целуне спящия Ендимион. В резултат на посещенията си многократно забременява и ражда 50 деца, все момичета.^[1]