Ендимион (митология)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сънят на Ендимион, Лувър, Париж.
Ендимион и Селена (1713), Англия.

Ендимион (среща се и като Ендюмион) (на старогръцки: Ἐνδυμίων, Endymion) в гръцката митология е красивият любим на лунната богиня Селена, която по-късно е отъждествявана с Артемида (римската Диана).

Ендимион е овчар-принц, ловец и астроном в Кария (Мала Азия) [1], също цар на Елида на Пелопонес. Той е син на Етлий, първият цар на Елида, и на нимфата Калика, дъщеря на Еол и Енарета (по друга версия е син на Зевс).

Според легендата Селена се влюбила в овчаря-принц. Тя го скрила в пещера в Кария, приспала го завинаги с помощта на Зевс, за да не умре, и всяка вечер отивала при него. Те имат 50 дъщери. Според друга версия негова жена била Хромия, щерката на Итон, сина на Амфиктион, а пък за трети тя е Хиперипе, дъщерята на Аркад[2].

Освен това Ендимион е баща на Етол, Пеон, Епей и Еврикида. [3] За да определи наследника си на трона в Елида, той прави състезание в Олимпия между тримата си синове, на което победител е Епей[2].

Зевс го взел при боговете на Олимп.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Овидий, Heroides xviii.61 – 65
  2. а б Павзаний. Описание на Елада, Кн. І-Х (Валерий Русинов – превод). София, Център по тракология „Проф. Александър Фол“ – БАН, 2004. с. 5.1.4.
  3. Павзаний, Beschreibung Griechenlands 5.1.3 5, 1, 4.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Аполодор. Apollodorus, The Library, Sir James George Frazer, F.B.A., F.R.S. in 2 Volumes. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1921.
  • Павзаний, Description of Greece. W. H. S. Jones (translator). Loeb Classical Library. Cambridge, MA: Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. (1918). Vol. 1. Books I–II: ISBN 0-674-99104-4.
  • Платон. Plato in Twelve Volumes, Vol. 1 translated by Harold North Fowler; Introduction by W.R.M. Lamb. Cambridge, MA, Harvard University Press; London, William Heinemann Ltd. 1966.
  • Karl Kerenyi. The Gods of the Greeks. London: Thames & Hudson, 1951 (pp. 196 – 198).
  • Хигин. Fabulae, 271.
  • Natalia Agapiou. Endymion au carrefour. La fortune littéraire et artistique du mythe d’Endymion à l’aube de l’ère moderne (Berlin, 2005): ISBN 3-7861-2499-X.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]