Плоска Земя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Jump to navigation Jump to search
Когато кораб е на хоризонта, долната му част е закрита, заради кривината на земната повърхност.

Плоска Земя е древно вярване, според което планетата Земя е имала формата на чиния или диск. Много древни култури са приемали това предположение за истина, включително Гърция до класическия период, бронзовите и железните култури от Близкия изток до елинистичния период, Индия до периода Гупта и Китай до 17 век.

Идеята за сферична Земя възниква в гръцката философия с Питагор (6 век пр.н.е.), въпреки че повечето философи по това време поддържат модела на плоската Земя. Аристотел предоставя доказателство за сферичната форма на Земята чрез емпирични доказателства около 330 г. пр.н.е. Знанието за сферичната Земя постепенно започва да се разпространява в Елинистичния свят оттогава.[1][2][3][4]

В днешно време псеводначуни теории[5] за плоската Земя се възприемат от обособени общества, вярващи в плоската форма на Земята и добиващи популярност чрез социалните мрежи.[6][7]

През 19 век се разпространява историческия мит, че преобладаващата космологична доктрина през средновековието е тази на плоската Земя. Идеята е дадена от романа на Уошингтън Ървинг „Животът и пътешествията на Христофор Колумб“, издаден през 1828 г., който разказва, че известният мореплавател предприел своето пътешествие, за да докаже, че Земята не е плоска и в отговор е срещнал съпротива от духовенството.[8] По-нататъшни изследвания на средновековната наука показват, че повечето учени през този период поддържат идеята, че Земята е сферична.[9] Изследвания на историческите връзки между науката и религията показват, че теориите за техният взаимен антагонизъм съвсем не вземат под предвид случаите на тяхното взаимно поддържане.[10][11]

Историкът Инка Гарсиласо де ла Вега (1539 – 1616) смята, че хората, твърдящи, че Земята е плоска,[12] трябва да бъдат оборени с помощта на свидетелствата на онези обиколили планетата.[13]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Continuation of Greek concept into Roman and medieval Christian thought: Reinhard Krüger: Materialien und Dokumente zur mittelalterlichen Erdkugeltheorie von der Spätantike bis zur Kolumbusfahrt (1492)
  2. Direct adoption of the Greek concept by Islam: Ragep, F. Jamil: „Astronomy“, in: Krämer, Gudrun (ed.) et al.: Encyclopaedia of Islam, THREE, Brill 2010, without page numbers
  3. Direct adoption by India: D. Pingree: „History of Mathematical Astronomy in India“, Dictionary of Scientific Biography, Vol. 15 (1978), с. 533−633 (554ff.); Glick, Thomas F., Livesey, Steven John, Wallis, Faith (eds.): „Medieval Science, Technology, and Medicine: An Encyclopedia“, Routledge, New York 2005, ISBN 0-415-96930-1, с. 463
  4. Adoption by China via European science: Jean-Claude Martzloff, "Space and Time in Chinese Texts of Astronomy and of Mathematical Astronomy in the Seventeenth and Eighteenth Centuries", Chinese Science 11 (1993 – 94): 66 – 92 (69) and Christopher Cullen, „A Chinese Eratosthenes of the Flat Earth: A Study of a Fragment of Cosmology in Huai Nan tzu 淮 南 子“, Bulletin of the School of Oriental and African Studies, Vol. 39, No. 1 (1976), с. 106 – 27 (107)
  5. MacDougall, Robert. Strange enthusiasms: a brief history of American pseudoscience. // Columbia University.
  6. Colorado Flat Earth movement is spreading via technology
  7. Flat-Earthers are back: 'It’s almost like the beginning of a new religion'
  8. Какво са смятали средновековните хора за формата на Земята?
  9. Grant, Edward (1994), „Planets. Stars, & Orbs: The Medieval Cosmos, 1200 – 1687“, Cambridge: Cambridge University Press, pp. 620 – 22, 626 – 30, ISBN 0-521-56509-X 
  10. Lindberg, David C. (2000), "Science and the Early Christian Church", in Shank, Michael H., „The Scientific Enterprise in Antiquity and the Middle Ages: Readings from Isis“, Chicago and London: University of Chicago Press, pp. 125 – 46, ISBN 0-226-74951-7 
  11. Ferngren, Gary, ed. (2002), "Introduction", „Science & Religion: A Historical Introduction“, Baltimore: Johns Hopkins University Press, p. ix, ISBN 0-8018-7038-0 
  12. Де ла Вега си задава въпроса дали има поне един такъв човек вече, от което може да се предположи, че по негово време хората твърдо са смятали, че Земята е сферична.
  13. де ла Вега, стр. 40

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • де ла Вега, Инка Гарсиласо – История на империята на инките, Том 1 – превод Мария Арабаджиева. 2006, Мария Арабаджиева, София. ISBN 954-584-333-0