Плоска Земя

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Плоска Земя е древно вярване, според което планетата Земя е имала формата на чиния или диск. Много древни култури са приемали това предположение за истина докато преди около 500 години орденът на Йезуитите започва масирана кампания за редакция на всички области в науката, целяща да дискредитира засилващото се протестантско движение и да засили монопла на папската власт в науката. Така благодарение на Йезуитския орден пропагандата за това, че Земята е кръгла започва много преди да има достатъчно доказателства в подкрепа на това революционно за своята епоха твърдение. Постепенно започва и чистка на старото знание като членове на орденът се опитват да изтрият всякакви сведения на древни култури и цивилизциия за това каква е реалната форма на земята. Така например през шейсетте години на 15 век се изгарят огромно количество архиви на завладяните цивилизации на Инките и Маите. Сред най-известните представители на католоците от йезуитския орден, които са наети да подготвят нова научно-теоретична основа за хелиоцентричната система са Галилео Галилей и Николай Коперник. Коперник участва в изготвянето на научната обосновка, която трябва да легитимира необходимостта от употребата на новият Григориански календар, а Галилей за намирането на астрономически доказателства в подкрепа на хелиоцентризма.

Плоската земя и теориите на конспирацията[редактиране | редактиране на кода]

Денят и нощта се сменят, защото Слънцето и Луната обикалят в окръжност около центъра на Земята, който се намира на Северния полюс, като в зависимост от стесняването или увеличаването на радиусът на тази окръжност се сменят и сезоните.
Логото на ООН, което изобразява, че центърът на нашия свят е Северният полюс.
Aко Слънцето се намира по-далеч от нашата през Зимата, а през лятото по-близко, а Луната е с фиксирано разстояние от нея, то защо измерванията показват как лунният диск закрива изцяло слънчевия независимо от сезона, в който слънчевите затъмнения се случват?
Липсата на каквато и да била видимост на извивката на хоризонта на Земята.

Защо има съмнения каква е формата на Земята?[редактиране | редактиране на кода]

Мнозина учени и изследователи в областта на теориите за плоската земя изткъват следните причини, с които разклащат общоприетите вярвания за истинската форма на Земята като чрез това отварят дебата дали тя всъщност е плоска. Много теоретици изтъкват следните причини, според които е невъзможно тя да бъде кръгла. Едни от тях са:

  • Летенето в космоса се фалишифицира от правителствата от 50-те години насам.
  • Всички сателитни снимки на НАСА са фалишиви. Няма нито една истинска снимка на Земята от космоса макар и хилядите пратени сателити в космоса. Всички изображения, които виждаме са съставени от композиции от отделно направени снимки, които в последстие са обработени с допълнителна намеса, така че да пасват едно с друго.
  • Денят и нощта се сменят, защото Слънцето и Луната обикалят в окръжност около центъра на Земята, който се намира на Северния полюс, като в зависимост от стесняването или увеличаването на радиусът на тази окръжност се сменят и сезоните.
  • Южният полюс представялва огромна ледена ледена стена с височина към 150 – 200 метра, която държи океаните на света и няма нито една експедиция, която наситина да е успяла да го обиколи.
  • Единственият начин да се докаже, че Земята е кръгла е, ако някои изкопае тунел с права линия и излизащ на друг край от Земната повърхност. Плавателните и летателните апарати нямат възможност да се придвижват в таква линия, защото навигирайки се по съвременните компаси, които се ориентират благодарение на посоката на стрелката, която винаги сочи на север, няма как да не правят завои, за да спазват траекторията върху преполагаемата кръгла повърхност на Земята. По такъв начин те винаги ще се въртят просто в кръг и от това идва и заблудата на капитаните на корабите или самолетите, че те дейстивително са обиколи Земята докато всъщност просто са направили кръг.
  • Слънцето и Луната изглеждат с еднаква големина. Все още няма научен метод, който да може да обясни защо, ако Слънцето се намира по-далеч от планетата през Зимата, а през лятото по-близко, а Луната е с фиксирано разстояние от Земята, то независимо от сезона, в който слънчевите затъмнения се случват, измерванията показват как лунният диск закрива изцяло слънчевия.
  • Липсата на каквато и да била видимост на извивката на хоризонта на Земята. Обектите никога не се скриват зад него. Всъщност те изглеждат все по-малки с напредването на своя път в далечината, но реално продължават да бъдат видими в продължение на стотици километри