Димитър Илиев (Връбница)
- Вижте пояснителната страница за други личности с името Димитър Илиев.
| Димитър Илиев | |
| български общественик | |
.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | неизв.
|
Димитър Илиев е български просветен деец и общественик, деец на Македонската емиграция в България.
Биография
[редактиране | редактиране на кода]Димитър Илиев е роден в голобърденското село Връбница, тогава в Османската империя.
Учи в българската гимназия в Солун, но е изключен за участие в ученическия бунт в 1887 година. Продължава обучението си в сръбската столица Белград. Назначен е за български екзархийски училищен инспектор в Дебър и през 1909 година става председател на Съюза на българските конституционни клубове в града.[1]
Емигрира в свободна България, където се занимава с обществена дейност. Делегат е от Дебърското благотворително братство на Учредителния събор на македонските бежански братства в края на 1918 година.[2] Участва като делегат от Дебърското благотворително братство в обединителния конгрес на Македонската федеративна организация и Съюза на македонските емигрантски организации от януари 1923 година.[3]
На 5 август 1928 година неофициално е прикрепен към българската легация в Албания като"инспектор-организатор на църковно-училищното дело на българите в Албания", за да действа сред българското население в Голо бърдо и Поле, което дотогава е встрани от вниманието на легацията и на ВМРО.[4]
През 1929 година е съучредител на Софийското дружество „Св. Йоан Кръстител“ на македонците под албанска власт.[5]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Дебърски глас, година 1, брой 1, 5 април 1909, стр. 2.
- ↑ Палешутски, Костадин. Македонското освободително движение след Първата световна война (1918 – 1924). София, Издателство на Българската академия на науките, 1993. ISBN 954-430-230-1. с. 65.
- ↑ НБКМ-БИА C VIII 38
- ↑ Елдъров, Светлозар. Българите в Албания (1913 – 1938) Изследване и документи. София, Иврай, 2000. ISBN 9549068412. с. 52.
- ↑ Райчевски, Стоян. Бежанците от Македония и техните братства в България. София, Издателство „Захарий Стоянов“, 2016. с. 561.
