Хафиз Джемал Дибра

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Хафиз Джемал Дибра
Hafiz Xhemal Dibra
албански религиозен деец
Роден
1881 г.
Починал
1959 г. (78 г.)

Хафиз Джемал Мулай Дибра (на албански: Hafiz Xhemal Mullaj Dibra) е албански религиозен деец и политик.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в 1881 година в западномакедонския българо-албански град Дебър, Османската империя, днес Република Македония. Израства в патриотично албанско семейство. Баща му хаджи Шакири, дядо му и прадядо му са ходжи. Майка му Руждие Юнзаголи е единствената дъщеря на Абедин Юнзаголи. Учи начално училище в Дебър, след което учи в религиозно училище на турски език. Запознава се с албански патриоти като Исмаил паша Сарачи, който го взима в Цариград и му помага да завърши теология и по-късно право. Назначен е за преподавател по теология в Истанбулския университет и става член на ислямския Върховен съд.[1]

В Цариград се запознава с творбите на Паско Васа, братята Наим, Сами и Абдул Фрашъри, ходжа Хасан Тасини, Ибрахим Темо, Яни Вретос, Хасан Прищина, Дервиш Хима, Фаик Коница и други албански патриоти. Научава се да пише и чете на албански. След Младотурската революция в 1908 година става активист на цариградското Общество за единство на албанския език (Башкими) и е избран за негов председател. Събира дарения и купува оръжие за албанските бунтовници. На 12 ноември 1912 година, денят на обявяването на независимостта на Албания, издига заедно с отец Юл Бонати албанското знаме на балкона на клуба. През тежките за Албания години след 1912 клубът събира помощи, а в 1919 година финансово подпомага албанската делегация, начело с Фуат Дибра, която заминава за Париж, за да защитава териториалната цялост на Албания.[1]

Башкими е с голям принос в организирането на историческия конгрес в Люшня, а в делегацията на цариградския комитет влизат Сюлейман Делвина и Фуат Дибра. На 12 ноември 1923 г. Башкими започва да публикува седмичен вестник, наречен „Пакя“, чийто директор е Хафиз Джемали, а редактор Настас Фрашъри. В 1923 година е избран за депутат в Тирана от област Дебър и в началото на 1924 година заминава за Албания, а в Турция е обявен за персона нон грата. Председател е на комисията по правосъдие в парламента и дава изключителен принос в изготвянето на основните закони на албанската държава. Директор е на вестник „Беса“.[1]

На парламентарните избори в 1936 година е избран за депутат от област Дебър, заедно с други дебрани като Абдурахман Дибра, Фикири Руси, Фаик Шатку, Яшар Еребара и Изет Дибра.[2]

След италианския ултиматум от април 1939 година е на патриотични позиции и настоява за арестуване на всички италианци в страната. След окупацията е затворен и депортиран в Италия. След завръщането си е учител по богословие. В 1947 година новата комунистическа власт национализира къщата му.[1]

Умира в 1959 година.[3]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Daci, Astrit. Hafiz Xhemal Dibra, intelektual, teolog dhe patriot. // Xhemail Çupi. Посетен на 31 януари 2014 г.
  2. Shatku, Saimir, Sidi Shatku. Faik Shatku, Ministri që solli në atdhe eshtrat e poetit kombëtar Naim Frashërit. // albaniapress.com. 9 февруари 2009 г. Посетен на 31 януари 2014 г.
  3. Kruja, Genti. Kontributi i prijësve myslimanë në formësimin e vetëdijes kombëtare – H. Vehbi Dibra njëri nga shembujt konkretë. // Zani i Naltë. 3 ноември 2013 г. Посетен на 31 януари 2014 г.
     Портал „Македония“         Портал „Македония