Висарион Дебърски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Висарион Дебърски
български духовник
Роден
Починал
Слепченски манастир, Османска империя

Висарион Дебърски е български духовник и книжовник от XVI век.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Висарион е роден около началото на XVI век в големия българо-албански македонски град Дебър. В продължение на 25 години развива книжовна дейност в Слепченския манастир успоредно с Висарион Слепченски, като специализира в ръкописи за четене.[1]

Известни са 9 изцяло или частично написани от него книги:

  • Откъс от съчиненията на Дионисий Ареопагит с тълкованията на Максим Изповедник (РНБ. F. I. 488/13), 1542 г.;
  • Лист 210-373 от Книга на Царствата (РГБ. Григор. № /М., 1684), 1544 г.;
  • Откъс от Сборника със съчинения на Дионисий Ареопагит, Григорий Палама и Йоан Дамаскин (СПб. БАН. 33. 16. 12);
  • Началната част (лист 4-6) на Слепченския поменик (ОГНБ. № 1/116), 1548 г.;
  • Съчинения на Дионисий Ареопагит с тълкованията на Максим Изповедник и „Небеса“ на Йоан Дамаскин (НБКМ. № 1032, откъс — РНБ. F. I. 488/15, 16), 1553 г.;
  • „Небеса“ на Йоан Дамаскин (Ч. 3) и слова на Григорий Палама (София. Библиотека на БАН. № 82), 2-рата четвърт на XVI век;
  • Стишен пролог за септември-февруари (София. Библиотека на БАН. № 75), средата на XVI век;
  • Четвероевангелие (София. Библиотека на БАН. № 16), средата на XVI век;
  • Сборник, съдържащ част 3 на „Небеса“ на Йоан Дамаскин, слова на Григорий Палама, съкратена версия на граматическия трактат на Константин Костенецки „Словеса вкратце“ и „Песн на песните“ без тълкования (НБКМ. № 311), средата на XVI век.[1]

Всички ръкописи без кодекса от 1553 г. са атрибутирани по почерка. Правописът на книгите, преписани от Висарион, е по правило добър ресавски. Използва няколко варианта на немного калиграфски полуустав и курсив, преимуществено в глосите и тълкованията.[1]

Дейността на двамата съименници монаси в Слепченския манастир е непосредствено свързана с реализацията на програмата на архиепископ Прохор Охридски (1528/29 – 1550) за възраждане и разпространение на славянската книжовност в епархията. Критериите за различаване на ръкописите на двамата Висарионовци са изработени от С. Николова.[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Ангелов, Боньо. Из старата българска, руска и сръбска литература. София, 1978. Кн. 3, стр. 156 – 248.;
  • Банков Т. За книжовното дело на Висарион Дебърски // Литература, общество, идеи. София, 1986, стр. 88-96.;
  • Николова С. Ръкописи за Висарион Дебърски и текстова традиция на Стария завет // Българският XVI в.: Сборник с доклади за българската обща и културна история през XVI в. София, 1996, стр. 363-402.;
  • Петков Г. Четири преписа на стишния пролог от XVI в. в ръкописи на Висарион Дебърски // Българският XVI в.: Сборник с доклади за българската обща и културна история през XVI в. София, 1996, стр. 351-362.;
  • Петков П. Огласителни поучения на св. Кирил Ерусалимски в преписа на Висарион Дебърски // Българският XVI в.: Сборник с доклади за българската обща и културна история през XVI в. София, 1996, стр. 403-426.;
  • Узунова Е. Характеристика на някои палеографски и правописно-езикови особености в скрипторски бележки на Висарион Дебърски // Българският XVI в.: Сборник с доклади за българската обща и културна история през XVI в. София, 1996, стр. 543-554.;
  • Христова Б. Западнобългарски книжовници от XVI в. // Българският XVI в.: Сборник с доклади за българската обща и културна история през XVI в. София, 1996, стр. 343-347;
  • Поп-Атанасов Ѓ., Велев И., Jакимовска-Тошиќ М. Скрипторски центри во средновековна Македониjа. Cкопjе, 1997, стр. 323-338.

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г д Турилов, А. А. Виссарион. // Православная Энциклопедия. Посетен на 30 юли 2014.
     Портал „Македония“         Портал „Македония