Направо към съдържанието

Радослав Груич

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Радослав Груич
Радослав Грујић
сръбски църковен историк
Роден
Починал
25 май 1955 г. (76 г.)

Религияправославие
Учил въвВиенски университет
Научна дейност
Областцърковна история
Работил вСкопски университет

Радослав Груич е сръбски православен свещеник и историк основно на Сръбската православна църква.

Учи в родния си Земун, след което завършва семинарията в Сремски Карловци през 1899 г. След завършване на семинарията е ръкоположен за свещеник и е послушник в храма „Света Троица“ в Земун.

По-късно, след полагане на допълнителни изпити, е назначен за преподавател по катехизис в гимназията в Беловар от 1904 г., където преподава до 1914 г. През това време завършва право във Виенския университет (1908). Автор е на „Апология на сръбския народ в Хърватия и Славония с неговите главни бележки“ от 1909 г.

Следва и философски науки в Загреб, откъдето се дипломира през 1911 г. Защитава докторска дисертация в Загребския университет (1919).

В периода между световните войни се занимава главно с преподавателска и научна дейност, като преподава в белградската гимназия „Свети Сава“ от 1920 г.

От 1920 г. е професор по естествена история във Философския факултет на Скопския университет. Радослав Груич пренася през 1927 г. костите на цар Стефан Душан от Призренско в белградската църква „Свети Марко“. Декан е 2 пъти на Философския факултет на Скопския университет (1930-1933 и 1935-1937), който период е и най-плодотворният му откъм преподавателска и научна дейност. Основател е на Скопското научно дрежество, което председателства в годините 1921-1937. От 1925 г. е основен организатор на излизащия „Гласник на Скопското научно дружество“, основател е на Музея на Южна Сърбия в Скопие, който оглавява в периода 1921-1937 г.

По покана на църковните власти през 1937 г. се мести в Белград, където е професор по история на Сръбската православна църква в Богословския факултет в Белградския университет. Заема се в Белград с автентичната възстановка на конака на княгиня Любица. Член-кореспондент на Сръбската академия на науките и изкуствата от 1939 г. Редовен член на Матица сръбска, Матица хърватска и Матица словенска, както и почетен член на Студентското историческо дружество в Белград, сътрудник на Сръбското географско дружество и на Югославското историческо дружество в Белград.

По време на Втората световна война Груич е зает с подпомагане на сръбските бежанци от Независимата хърватска държава и с опазване паметниците на Сръбската православна църква на територията на НХД. През 1942 г. лично мести мощите на княз Лазар и цар Стефан Урош от Фрушкогорските манастири (които са на територията на НХД) в катедралния храм на СПЦ в Белград. След края на войната работи върху идентифицирането и реставрацията на предмети на изкуството на територията на бившата НХД и от тамошните сръбски църкви и манастири.

На 3 април 1945 г. т. нар. Съд на честта на Университета в Белград налага голяма глоба на проф. Груич заради колаборационизъм с правителствата на ген. Милан Недич. През септември същата година е лишен от югославско гражданство и заличен от списъка на почетните граждани на Белград. След войната работи като реставратор в Музея на Сръбската православна църква и архивар в Патриаршеската библиотека, където продължава работата си по сръбската църковна история.

Умира на 77-годишна възраст на хърватския о-в Хвар на 1 юни 1955 г. и е погребан в новото гробище на Белград. Тленните му останки, заедно с тези на съпругата му Милица, са препогребани съгласно волята му на 11 ноември 1992 г. във фрушкогорски манастир, основан през 1471 г. от деспот Вук Бранкович - син на ослепения наследник Григор Бранкович на Моравската деспотия.

Радослав Груич е автор на близо 270 научни и други публикации най-вече из областта на историята на православната църква, духовния живот във Войводина, и историята на Печката патриаршия.