Свети Теодор Тирон (Конопница)
| „Свети Теодор Тирон“ „Свети Теодор Тирон“ | |
 общ изглед | |
 Местоположение в Крива паланка | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  Северна Македония |
| Населено място | Конопница |
| Посветен на | Теодор Тирон |
| Религия | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Вероизповедание | Македонска православна църква – Охридска архиепископия |
| Епархия | Кумановско-Осоговска |
| Архиерейско наместничество | Кривопаланско |
| Тип на сградата | триконхална с купол |
| Архитект | Стоян Мезин |
| Изграждане | 1881 - 1885 г. |
| Статут | действащ храм |
| „Свети Теодор Тирон“ в Общомедия | |
„Свети Теодор Тирон“ (на македонска литературна норма: „Свети Теодор Тирон“) е възрожденска православна църква в село Конопница, община Крива паланка, Северна Македония. Църквата е част от Кривопаланското архиерейско наместничество на Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква – Охридска архиепископия.
История
[редактиране | редактиране на кода]Църквата е гробищна и е построена в 1881 - 1885 година от кривопаланския майстор Стоян Мезин.[1]
Архитектура
[редактиране | редактиране на кода]Архитектурната концепция на църквата е рядка. Построена е от дялан камък във формата на троен лист с купол. Има правоъгълно преддверие, камбанария и открита нартекс. Височината на трите конхи е до купола, а ширината им дава простор и обем на вътрешността на храма.[1]
Царските двери и иконостасният кръст са сръчно и красиво резбовани - също дело на Стоян Мезин, който е проявил добро композиционно чувство. Пространството над иконостаса е запълнено с едри, красиво извити листа.[1]
Църквата е изписана от видния дебърски майстор Аврам Дичов.[2] Според Асен Василиев обаче стенописите в храма са дело на неизвестен даровит дебърски майстор от село Осой, работил в храма с четирима помощници. В купола е изобразен Христос Вседържител, около който има спектрално сияние и след това композицията Служба божествена – маса с евангелие и отгоре литнал гълъб. Отляво Христос Архиерей с трисвещник в ръце посреща тялото си на плащеница, носена от четирима ангели. Бог Саваот предава на други двама ангели просфора и чаша за причастие. Сцената е допълнена от ангели с кадилници, рапиди, кръстови и трисвещници. В южната конха е изобразено Свето Преображение, а в северната – Успение Богородично. Изобразени са евангелисти, пророци и светците Иван Рилски, Прохор Пчински, Гаврил Лесновски, Йоаким Осоговски, Меркурий, Евстатий, Трифон, Никита, Мина, Прокопий, Нестор и други, както и жените светци Петка, Неделя, Анастасия и Текла.[3]
Повечето икони са дело на осойския майстор, чието дело са стенописите, а други са донесени от Осоговския манастир и са дело на видния самоковски майстор Иван Доспевски.[3] На Доспевски са иконите на Света Богородица и на Свети Теодор Тирон.[4]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 295.
- ↑ Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 27 март 2014 г.
- ↑ а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 259.
- ↑ Енциклопедия България, том 2. София, Издателство на Българската академия на науките, 1981. с. 419.
