Свети Теодор Тирон (Конопница)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
„Свети Теодор Тирон“
„Свети Теодор Тирон“
Црква Свети Теодор - Тирон село Конопница.jpg
общ изглед
Местоположение в Крива паланка
Вид на храма православна църква
Страна Flag of North Macedonia.svg Северна Македония
Населено място Конопница
Вероизповедание Македонска православна църква - Охридска архиепископия
Епархия Кумановско-Осоговска
Архиерейско наместничество Кривопаланско
Тип на сградата триконхална с купол
Архитект Стоян Мезин
Време на изграждане 1881 - 1885 г.
Съвременен статут действащ храм
„Свети Теодор Тирон“ в Общомедия

„Свети Теодор Тирон“ (на македонска литературна норма: „Свети Теодор Тирон“) е възрожденска православна църква в село Конопница, община Крива паланка, Северна Македония. Църквата е част от Кривопаланското архиерейско наместничество на Кумановско-Осоговската епархия на Македонската православна църква - Охридска архиепископия.

История[редактиране | редактиране на кода]

Църквата е гробищна и е построена в 1881 - 1885 година от кривопаланския майстор Стоян Мезин.[1]

Архитектура[редактиране | редактиране на кода]

Архитектурната концепция на църквата е рядка. Построена е от дялан камък във формата на троен лист с купол. Има правоъгълно предверие, камбанария и открита нартекс. Височината на трите конхи е до купола, а ширината им дава простор и обем на вътрешността на храма.[1]

Царските двери и иконостасният кръст са сръчно и красиво резбовани - също дело на Стоян Мезин, който е проявил добро композиционно чувство. Пространството над иконостаса е запълнено с едри, красиво извити листа.[1]

Църквата е изписана от видния дебърски майстор Аврам Дичов.[2] Според Асен Василиев обаче стенописите в храма са дело на неизвестен даровит дебърски майстор от село Осой, работил в храма с четирима помощници. В купола е изобразен Христос Вседържител, около който има спектрално сияние и след това композицията Служба божествена – маса с евангелие и отгоре литнал гълъб. Отляво Христос Архиерей с трисвещник в ръце посреща тялото си на плащеница, носена от четирима ангели. Бог Саваот предава на други двама ангели просфора и чаша за причастие. Сцената е допълнена от ангели с кадилници, рапиди, кръстови и трисвещници. В южната конха е изобразено Свето Преображение, а в северната – Успение Богородично. Изобразени са евангелисти, пророци и светците Иван Рилски, Прохор Пчински, Гаврил Лесновски, Йоаким Осоговски, Меркурий, Евстатий, Трифон, Никита, Мина, Прокопий, Нестор и други, както и жените светци Петка, Неделя, Анастасия и Текла.[3]

Повечето икони са дело на осойския майстор, чието дело са стенописите, а други са донесени от Осоговския манастир и са дело на видния самоковски майстор Иван Доспевски.[3] На Доспевски са иконите на Света Богородица и на Свети Теодор Тирон.[4]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуство, 1965. с. 295.
  2. Изложба на икони на свети Наум Охридски во иконописот на Дебарско-кичевската епархија од XVIII и XIX век. // Македонска Православна Црква, 6 октомври 2010 г. Посетен на 27 март 2014 г.
  3. а б Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, Наука и изкуствo, 1965. с. 259.
  4. Енциклопедия България, том 2. София, Издателство на Българската академия на науките, 1981. с. 419.
     Портал „Македония“         Портал „Македония