Григор Петров
| Григор Петров | |
| български зограф | |
| Роден | |
|---|---|
Григор Петров Новев Пачаров е български зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Григор Петров е роден в големия български род Пачаровци по произход от Тресонче, но преселен в Солун след турски нападения. Негов баща е известният български зограф Петър Новев. Григор се обучава при баща си и заедно работят в църквата „Свети Спас“ в село Рожден, Мариовско, която изписват в 1874 година.[1] Това става ясно от надписа, който се намира над южната врата от вътрешната страна в църквата и гласи:
| „ | Изписали я зографите Петър и син му Григор, които се издават от Деборска держава село Тресанче.[1] | “ |
Заедно с баща си Григор изписва стенописите в „Света Богородица“ в Шешково.[2]
В 1875 година двамата изписват стенописите и част от иконостаса в църквата „Свети Никола“ в Крайници, Велешко.[3]
В 1878 година Петър и Григор изписват със стенописи цялата вътрешност на църквата „Свети Димитър“ в тиквешкото село Куманичево. На иконостаса има надпис:
| „ | Сеи свети образи исписа Петре и сен его Глигор из Дебарску державу село Тресонче 1878.[4] | “ |
Заедно с Димитър Папрадишки и с иконописците от Тресонче Мирон Илиев и Аврам Дичов от Дебърската школа изписва църквата в Осоговския манастир.[5] След това Григор работи във Влашко с Мирон Илиев, където работят в църквата в корабийската махала Валя Сяка[6] и с Аврам Дичов, Мирон Илиев и Петър Новев в „Свети Никола“ в село Ранковце в 1885 година.
През пролетта на 1890 година Мирон Илиев се връща в Оряхово, откъдето с Григор Пачаров заминават за Македония.[7] А Велко Илиев, Саве Попбожинов и Мелетий Божинов изрисуват църквата в село Катен.[7] През есента Мирон и Григор се връщат и заедно с другите трима заминават за Влашко и изписват църквата „Свети Николай“ в село Вълчеле.[7] През 1892 година Мирон Илиев, Мелетий Божинов и Григор Пачаров рисуват църквата на село Пражба, Каракалско. След завръщането си рисуват в църквата „Света Петка“ на Селановци, Оряховско.[7] В 1893 година Мирон Илиев работи в „Свети Георги“ в Луковит с помощниците си[7] и с Максим Ненов.[8] Там изписват купола и поправят икони.[7]
През есента на 1893 година тайфата на Мирон Илиев работи в „Света Троица“ в Карлуково. Работят в „Света Троица“ в Мездрея (1893) и в „Свети Атанасий“ в Галатин. По-късно Мирон Илев работи в старата църква „Свети Георги“ в Оряхово, където преправя лозите, позлатява резбите и рисува стенописи.[7]
В 1894 година Мелетий Божинов и Григор Пачаров рисуват в „Успение Богородично“ в Малорад.[9]
През есента на 1894 година Мирон, Мелетий и Саве отиват в Червен бряг, а Велко и Григор след като завършват работата в църквата „Свети Спас“ в Бутан, се присъединяват към тях и рисуват икони и стенописи в Червен бряг. След това Мирон Илиев работи с тайфата си в Реселец и изрисува всички икони и стенописи в църквата „Свети Георги“. На следната 1895 година работят в „Успение Богородчно“ в Габаре и после се връщат у дома в Дебърско. На следната година отново са в Оряхово и работят икони за различни църкви. В 1897 година работят в църквата „Света Троица“ на село Радиненец[7][10] и обикалят из Плевенско.[7]
На следната 1898 година Мирон Илиев, Велко Илиев, Григор Пачаров и Мелетий Божинов рисуват в църквата на Бреница „Възнесение Господне“ и в „Свети Четиридесет мъченици“ в Липен. В 1899 година работят в църквата на Криводол „Света Троица“, а на следната 1900 – в „Успение Богородично“ в Малорад.[7]
Григор Петров има син Коста Г. Пачаров, на когото предава изкуството си, и който на свой ред работи из Дебърско.[1] При избухването на Балканската война в 1912 година Коста е доброволец в Македоно-одринското опълчение в нестроева рота на 1-а дебърска дружина.[11]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 203.
- ↑ Маренска парохија // Повардарска епархија, 3 юни 2008. Посетен на 13 февруари 2016.
- ↑ Николовски, Дарко. Црквата Св. Никола во село Крајници, Велешко // Проблеми на изкуството (4). 2015. с. 50 – 57 (абстракт).
- ↑ Ваташка парохија – цркви и манастири // Повардарска епархија, 28 ноември 2007. Посетен на 13 февруари 2016.
- ↑ Осоговски манастир „Свети Йоаким Осоговски“ - СВЕТИ МЕСТА // Осоговски манастир „Св. Йоаким Осоговски“. svetimesta.com. Посетен на 15 януари 2014 г.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 203.
- ↑ а б в г д е ж з и к Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 204.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 189.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 261.
- ↑ Село Обнова // Община Левски. Посетен на 5 април 2014.
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 - 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 542.
