Успение Богородично (Габаре)
| „Успение Богородично“ | |
 Общ изглед | |
 Местоположение в Бяла Слатина | |
| Вид на храма | православна църква |
|---|---|
| Страна |  България |
| Населено място | Габаре |
| Религия | Българска православна църква - Българска патриаршия |
| Епархия | Врачанска |
| Архиерейско наместничество | Белослатинска |
| Тип на сградата | кръстокуполен |
| Архитект | Генчо Ганчов |
| Изграждане | 1887 година |
| Състояние | действащ храм |
| „Успение Богородично“ в Общомедия | |
„Успение Богородично“ е православен храм в оряховското село Хърлец, България, част от Врачанската епархия на Българската патриаршия.[1][2]
История[редактиране | редактиране на кода]
Веднага след създаването на Княжество България в 1879 година в селото е построена училищната сграда, в която една стая е приспособена за параклис. През август 1885 година в центъра на селото започва строежът на църквата. Начело е тревненският майстор Ганчо Ганчев, а брат му Недялко Ганчов е автор на зидания иконостас. Храмът е завършен в 1887 година, като е каменна кръстокуполна сграда с камбанадия над входа.[2] Камбаната на храма е отлята на място, в глинен калъп, като за нея жителите на селото даряват железни, бакърени, сребърни и златни накити, съдове, монети и други.[2]
Зографията на храма от 1893 или 1895 година е дело на дебърските майстори Велко Илиев и брат му Мирон Илиев.[3][2][1] Стенописите са с добър колорит, като едни от най-хубавите са изображенията на Света великомъченица Варвара и на Квета Богородица. Под някои от стенописите са изписани имената на дарителите: „Подариха Драган Неделков и Христо Ценов за душевно спасение“ или „Подари Петко Николов с дом и чеда за душевно спасение и Петко Цолов“, „Подари Иван Ралов от с. Кунино с дом и чада за душевно спасение и Цако Лилов и Начо Танасов“.[2]
Църквата е осветена на 18 октомври 1899 година, Свети Лука.[2]
Свещеници, служили в храма са поп Кръсто, запопил се в 1856 година, поп Петър Вълков (от 1898 година) и поп Димитър Костов (от 1936 година).[2]
В църковния двор има стар олтар с надпис:
| „ | Св. Богородица Под. Тод. Триф Вутко Хр Векю Андро Куна Йота Триф. Цвета“.[2] |
“ |
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б Майстор Къно Денов и зографът Велко Илиев // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 октомври 2021.
- ↑ а б в г д е ж з Църквата „Успение Богородично“ // Карта на времето. Дигитален архив на регион Враца XX век. Посетен на 25 октомври 2021.
- ↑ Василиев, Асен. Български възрожденски майстори: живописци, резбари, строители. София, „Наука и изкуство“, 1965. с. 204.
