Никола Янкович (зограф)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Никола Янкович
Никола Јанковић
зограф
Роден
Починал
Никола Янкович в Общомедия

Никола Янкович (на сръбски: Никола Јанковић) е възрожденски зограф и дърворезбар от Македония, представител на Дебърската художествена школа,[1] работил в Княжество Сърбия в четвъртото и петото десетилетие на XIX век.[2]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Троноша и Чокешина (1834)[редактиране | редактиране на кода]

Ктиторският надпис от манастира Троноша с името на Михаил Константинович и Никола Янкович
Стенописи в притвора на манастира Троноша
Иконостасът в манастира Чокешина

Роден е в охридското влашко село Белица (Горна или Долна), тогава в Османската империя в края на XVIII век. Обучен е в традициите на Дебърската резбарска школа.[1] В 1834 година изписва заедно с битолчанеца Михаил Константинович манастира Троноша, Сърбия, където се подписват като „бивши молери Михаїло Костантиновичъ изъ Бїтоля и Никола Іанковичъ изъ Охрида града“.[3] Никола и Михаил Зограф изписват Троноша като се придържат към традициите на живописта в охридските и битолските църкви. Покрай традиционните живописни теми има и някои нови като недостоен свещеник, изписан в пълно облекло в оплата на преградата на иконостасния зид между царските и северните двери, Йоан Кукузел в южната певница, дякони с трикирии вместо с традиционните кадилници и дарохранителници.[4]

В същата 1834 година Никола и Михаил изписват иконостаса в манастира Чокешина.[2][5]

Чачак, Овчар и Чибутковица, Кършане и Ариле (1841 – 1849)[редактиране | редактиране на кода]

Никола Янкович най-вероятно е автор на иконостаса в храма „Възнесение Господне“ в Чачак,[1] изработен от 1841 до 1846 година.[6] Иконостасът е представителен и има стилно единство.[6] Отличава се със стабилна архитектура, отмереност и ясно разчленяване на дяловете и детайлите, добро напасване на украсата на главните части - царските и страничните двери и горната зона с Разпятието. Големите размери на иконите и цялостният му обем са в хармония с пространството на храма. Принадлежи към типа развити олтарни прегради - има пет изписани зони с 48 отделни икони. Дърворезбата е в съзвучие с тенденциите на XIX век.[7] Позлатяването на дърворезбованите мотиви е извършено с изключително познаване на техниката и с високо майсторство. Мрежестата структура е изпълнена с флорална орнаментика от стилизирани храстови листа, клонки и рози, които излизат от вази, както и преплетени лози с гроздове. Дърворезбата не конкурира, а фино изтъква живописната украса.[1] Иконите на иконостаса са дело на зографа Живко Павлович от Пожаревац.[6]

В 1844 година Никола Янкович отново работи заедно с Живко Попович в манастира „Сретение Господне“ в Овчар,[2] където Никола изписва притвора, а Живко – наоса и олтарното пространство.[8][9]

В 1848 година зограф Никола Янкович работи самостоятелно в църквата „Свети Георги“ в Чибутковица.[2] Според запазения надпис на иконостаса на новоиздигнатия храм, негов автор е Никола Янкович.[10] В Чибутковица изписва и дарохранителницата.[11] Иконостасът в Чибутковица е изписан по същия начин като в Троноша.[2][3]

В 1848 или 1849 година мокрогорската църковна община ангажира Никола Янкович за изписване на царските двери и престолните икони на храма „Възнесение Господне“ в Кършане. В този храм иконостасът е заменен с нов, като са оцелели само царските двери на Янкович, както и престолните икони „Иисус Христос“ и „Света Богородица с Христос“, пренесени в новата църква в съседното село Заовине в 1982 година.[12] В църквата в Кършане, в долния десен ъгъл на царските двери Никола Янкович, който често посочва като родно място Охрид, е оставил зографски надпис, който изрично сочи охридското село Белица: „Рукодѣлїе Нїколе: Ѧанковїћа. ізъ Орида: града - изъ село Белице“.[13][14]

В 1849 година Никола Янкович работи в манастира „Свети Ахил“ в Ариле.[2] Никола Янкович е автор на конструкцията и дърворезбата на иконостаса на средновековния храм.[15] Иконостасът е от типа високи олтарни прегради, поради теснотата на храма. Има три зони - царски икони, икони на цокъла, двери, наддверие, два реда икони с апостоли и пророци и Разпятие, под което са изображенията на Света Богородица и Свети Йоан Богослов. Иконостасът има стабилна архитектура и е хармоничен. Отново като в Чачак, големите размери на иконите и цялостната рамка на иконостаса са в съзвучие с вертикалността на средновековното храмово пространство.[16]

Иконите на иконостаса са дело на различни майстори, но само Никола Янкович е оставил подпис:[16] долу вляво на царската икона на Богородица с Христос, датирана според дарителския надпис в 1849 г., има зографски надпис „Рукуделие Николе Іѧнковић из О(х)рида гра(да)“.[17] Съдейки по стила на някои икони, в църквата е работил и Живко Павлович.[16]

В 1850 година изписва няколко единични икони за църквата във Вранич, а в 1854 - 1855 година - за църквата „Рождество Богородично“ в Богатич и на някои други места в Сърбия.[2]

Иконописни характеристики[редактиране | редактиране на кода]

Като иконописец Янкович се показва недостатъчно образован, с несигурен чертеж и скромно познаване на анатомията,[18] проявяващо се в диспропорции между стоящите и седящите фигури.[12][2] Това се компенсира от вродено чувство за приятен и звучен колорит и внимателно изписване на детайлите и декоративните елементи на изображението.[18][12] Той решава композциите почти винаги шаблонно, на базата на старинни образци, а фигурите са разположени по правило в наивно замислен, но искрено изписан пейзаж.[18] Придържането към византийските образци вероятно се дължи и на желанията на църковните общини.[12] Образите на младите светци изписва с подчертано овални лица, а по-старите с продълговати отчасти аскетични физиономии, с изявени скули и бръчки около устата. Очите са еднакви - с тежки клепачи и торбички,[18] очертани с твърда линия. Любим декоративен детайл му е орнаментът с мотив на роза. Иконостасите си украсява и с профанни теми.[19]

Никола Янкович умира в Сърбия във втората половина на XIX век.[2]

Идентификация[редактиране | редактиране на кода]

Според Йелисавета Вельович ранният стил на Янкович – този в Троноша и Чокешина се отличава от късния, като при това с времето той като че ли се влошава. Това, съчетано с паузата от десетина години след 1843 година до времето, когато Никола Янкович се сдружава с Живко Павлович, я кара да мисли, че може би става въпрос за двама души с еднакво име и произход. Според нея начинът на подписване на Никола Янкович на иконостасите – рукоделие, също говори за майстор дърворезбар.[19]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в г Рајић, Делфина, Милош Тимотијевић. Црква Светог Вазнесења Христовог у Чачку. Чачак, Народни музеј Чачак, 2011. ISBN 987-86-84067-40-3. с. 73.
  2. а б в г д е ж з и Вујовић, б. Уметност обновљене Србије 1791 — 1848. Београд, Просвета, 1986. с. 259.
  3. а б Милосављевић, Драгиша. Мокрогорска црква Св. Вазнесења y Кршању. // Саопштења XX-XXI. Републички завод за заштиту споменика културе - Београд, 1988/89. с. 250.
  4. Живојиновић, Слободан. Манастир Троноша. // Свечовек. Посетен на 23 юли 2018.
  5. Манастир Чокешина. // Православље у Холандији. Посетен на 23 юли 2018.
  6. а б в Рајић, Делфина, Милош Тимотијевић. Црква Светог Вазнесења Христовог у Чачку. Чачак, Народни музеј Чачак, 2011. ISBN 987-86-84067-40-3. с. 69.
  7. Рајић, Делфина, Милош Тимотијевић. Црква Светог Вазнесења Христовог у Чачку. Чачак, Народни музеј Чачак, 2011. ISBN 987-86-84067-40-3. с. 70.
  8. Манастир Сретење. // Споменици културе у Србији. Посетен на 23 юли 2018.
  9. Манастир Сретење Дучаловићи на Овчару. // Православље у Холандији. Посетен на 23 юли 2018.
  10. Црква Светог великомученика Георгија. // Чибутковица. Посетен на 23 юли 2018.
  11. Класицизам код Срба. Каталог црквеног сликарства и примењене уметности. Београд, Народни музеј у Београду, 1967. с. 35.
  12. а б в г Милосављевић, Драгиша. Мокрогорска црква Св. Вазнесења y Кршању. // Саопштења XX-XXI. Републички завод за заштиту споменика културе - Београд, 1988/89. с. 249.
  13. Милосављевић, Драгиша. Мокрогорска црква Св. Вазнесења y Кршању. // Саопштења XX-XXI. Републички завод за заштиту споменика културе - Београд, 1988/89. с. 252.
  14. Милосављевић, Драгиша. Мокрогорска црква Св. Вазнесења y Кршању. // Саопштења XX-XXI. Републички завод за заштиту споменика културе - Београд, 1988/89. с. 253.
  15. Вељовић, Јелисавета. Иконостас Цркве Светог Ахилија у Ариљу - XIX век. // Зборник радова Народног музеја XL. 2010. с. 135.
  16. а б в Вељовић, Јелисавета. Иконостас Цркве Светог Ахилија у Ариљу - XIX век. // Зборник радова Народног музеја XL. 2010. с. 134.
  17. Вељовић, Јелисавета. Иконостас Цркве Светог Ахилија у Ариљу - XIX век. // Зборник радова Народног музеја XL. 2010. с. 137.
  18. а б в г Вељовић, Јелисавета. Иконостас Цркве Светог Ахилија у Ариљу - XIX век. // Зборник радова Народног музеја XL. 2010. с. 150.
  19. а б Вељовић, Јелисавета. Иконостас Цркве Светог Ахилија у Ариљу - XIX век. // Зборник радова Народног музеја XL. 2010. с. 151.
     Портал „Македония“         Портал „Македония