Михаил Константинович
| Михаил Константинович Михаило Константиновић | |
| зограф | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал | |
Михаил Константинович или Костич[1] (на сръбски: Михаило Константиновић) е възрожденски зограф от Македония, представител на Дебърската художествена школа.[2][3]
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Роден е в Битоля, тогава в Османската империя в края на XVIII век. Емигрира в Сърбия и между 1825 и 1833 година рисува икони в църквите около Шабац и Валево. Възможно е той да е Михаило Зограф, който рисува в 1824 - 1825 година заедно с Яня Молер в „Свети Йоан Кръстител“ в Накучани.[4]
В 1834 година изписва заедно с охридчанина Никола Янкович манастира Троноша, Сърбия, където се подписват като „бивши молери Михаїло Костантиновичъ изъ Бїтоля и Никола Іанковичъ изъ Охрида града“.[5] Никола и Михаил Зограф изписват Троноша като се придържат към традициите на живописта в охридските и битолските църкви. Покрай традиционните живописни теми има и някои нови като недостоен свещеник, изписан в пълно облекло в оплата на преградата на иконостасния зид между царските и северните двери, Йоан Кукузел в южната певница, дякони с трикирии вместо с традиционните кадилници и дарохранителници.[6]
В същата 1834 година Никола и Михаил изписват иконостаса в манастира Чокешина.[2][7]
Умира в Сърбия във втората половина на XIX век.[3]
Бележки[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Макуљевић, Ненад. Делатност дебарских и самоковских зографа у Босни и Херцеговини, Црној Гори и Северној Србији у XIX веку // Проблеми на изкуството 48 (4). 2015. с. 22. (на сръбски)
- ↑ а б Вујовић, б. Уметност обновљене Србије 1791 — 1848. Београд, Просвета, 1986. с. 259.
- ↑ а б Македонска енциклопедија, том I. Скопје, Македонска академија на науките и уметностите, 2009. ISBN 978-608-203-023-4. с. 730. (на македонска литературна норма)
- ↑ Вујовић, б. Уметност обновљене Србије 1791 — 1848. Београд, Просвета, 1986. с. 256.
- ↑ Милосављевић, Драгиша. Мокрогорска црква Св. Вазнесења y Кршању // Саопштења XX-XXI. Републички завод за заштиту споменика културе - Београд, 1988/89. с. 250.
- ↑ Живојиновић, Слободан. Манастир Троноша // Свечовек. Посетен на 23 юли 2018.
- ↑ Манастир Чокешина // Православље у Холандији. Посетен на 23 юли 2018.
