Тетовска галерия за икони

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тетовска галерия за икони
Музеи в Северна Македония
Kiril i Metodij vo Tetovo 01.JPG
Църквата „Св. св. Кирил и Методий“, в която е разположена галерията
Местоположение Тетово
Тематика иконопис
Tetovo OSM.svg
42.0131° с. ш. 20.9667° и. д.
Местоположение в Тетово
Тетовска галерия за икони в Общомедия

Тетовската галерия за икони (на македонска литературна норма: Тетовска галерија за икони)) е музей в Северна Македония, разположен в църквата „Св. св. Кирил и Методий“ в Тетово. Галерията е третата в страната след Новоселската[1] в църквата „Успение Богородично“ и Щипската в „Свети Никола“.[2]

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Възнесение на Свети Илия, край на XVIII век, неиднетифициран автор. Произхожда от църквата „Света Богородица“ в Йелошник

Сбирката съдържа 111 икони от различен формат и 1 рисунка на платно. Изборът на иконите и автор на концепцията на поставката е историкът на изкуството Коста Балабанов в сътрудничество с Музея на Тетовския край и Тетовското архиерейско наместничество на Македонската православна църква. Иконите са от църкви в Тетово - „Свети Никола“, „Света Богородица“, „Свети Димитър“, „Св. св. Кирил и Методий“ и от Тетовско - църквите на Лешочкия манастир, „Света Петка“ във Вратница, „Рождество Богородично“ в Беловище, „Света Богородица“ в Йелошник, „Свети Теодор Тирон“ в Янчище, „Свети Мина“ и „Свети Георги“ във Вълковия, „Свети Георги“ в Отуние и други. Сбирката илюстрира развитието на иконописа в Северна Македония през целия XIX и началото на XX век. Авторите са известни/подписани зографи и зографски работилници, както и няколко неидентифицирани. Само две икони от сбирката датират от края на XVIII век. Най-големият брой зографи са от Велешкия, Тетовския, Крушевския, Дебърския и Малореканския край - Яне Шишич (1856) от Тетово, Дичо Кръстев (1855, 1860, 1861) и Аврам Дичов (1873) от Тресонче, Михаил Гюрчинов от Галичник (1879), Йосиф Мажовски и неговия брат Яков Мажовски от Лазарополе (1866, 1884, 1896, 1897), Константин Яков (Бундовски) от Галичник (1884, 1886), Евгений Попкузманов от Галичник (1882, 1888), Кръстьо Николов и Константин Николов и Русалим Кръстев от Лазарополе и най-младия между тях, Димитър Папрадишки от Папрадище (1927). Чрез стилов анализ на иконите от сбирката са идентифицирани още трима автори - Йерей Петър, Дамян от Крушево и Анастас Зограф от Крушево, които не са оставили подписи. В галерията са изложени и икони от трима руски иконописци - Николай Йосиф, Константин Апостолович и Георги Авраамович, които живели и творили в Йерусалим. За малък брой икони се предполага, че са дело на гръцки автори.[3]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Балабанов, Коста. Постојна галерија на икони во црквата Успение на Св. Богородица во Ново Село - Штип, Штип, 1972.
  2. Панзов, Никола. Галерија на икони, црква Св. Никола, Штип, 1991.
  3. Балабанов, Коста. Галерија на икони во црквата Св. Кирил и Методиј Тетово, Тетово, 1990.
     Портал „Македония“         Портал „Македония