Михаил Иванов (езотерик)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Михаил Иванов
български философ
Omraam.Mikhaël.Aïvanhov.jpg
Роден
Починал
Фрежус, Франция

Националност Flag of Bulgaria.svg България

Михаил Димитров Иванов, нарекъл се по-късно Омраам Микаел Айванхов или Айванов (на френски: Omraam Mikhaël Aïvanhov), е български и френски езотерик и философ, смятан от последователите си за духовен учител. Основава организацията „Всемирното бяло братство“. Учението на Иванов е силно повлияно от Петър Дънов и следва рамката на езотеричното християнство. Книгите му са преведени на повече от двадесет езика.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е на 31 януари 1900 година в битолското село Сърбци, тогава в пределите на Османската империя. След Балканските войни семейството му се преселва във Варна, където по-късно 17-годишният Иванов се запознава с Петър Дънов. По-късно отива в София и е сред неговите ученици.

През 1937 г. заминава за Франция на Световното изложение в Париж и остава там.[1] Имал две писма от Боян Боев до тамошни хора, заинтересовани от учението на Петър Дънов чрез Алфиери Бертоли (италианец от софийското братство). В писмо от Париж до Боян Боев Михаил Иванов го моли да попита Петър Дънов дали да остане да следва там; отговорът (пак чрез Боев) е, ако има пари и средства, да следва.[2] Започва да изнася публични лекции на духовни теми.

През 1947 г. се свързва с „един авантюрист, нарекъл себе си принц Черензи Линд, Маха Чохан (Велик вожд) и върховен регент на кралство Агарта“.[3][4] Поддържат „сърдечни отношения“: приемат заедно в Севър, според Пиер Пеан[5], и през октомври 1947 г. организират заедно в Париж „Духовен конгрес на Великото Всеобщо Бяло Братство“, под председателството на Маха Чохан и под егидата на неговата организация „Всемирен духовен съюз“ (Union spirituelle universelle, USU). През ноември обаче скъсват отношенията си.[6]

На 31 декември 1947 г. названието на една организация в Париж, наречена „Международен културен център“ (Centre international culturel), е променено и става „Всемирно бяло братство“ (Fraternité blanche universelle), съставът на бюрото ѝ е променен, а седалището ѝ е преместено от Париж в Севър.[7]

Михаил Иванов, 1937 г.

През 1948 г. Михаил Иванов е арестуван и осъден на затвор, „поради практики, съчетаващи окултизма с най-необузданата сексуалност“[5] и „подбуждане на малолетни към разврат“ (официална формулировка, по източник от самата му организация).[8][9] В спомените на български дъновисти има разкази за подобни действия.[10][11] Според някои мнения (Пиер Рифар) осъждането му било по фалшиви свидетелства.[12] Източници от средите на неговата организация „Всемирно бяло братство“ приписват това на враждебни действия на Маха Чохан и твърдят, че през 1960 Михаил Иванов е реабилитиран[13] от Апелативния съд на Екс ан Прованс, като му били поднесени писмено официални извинения.[14]

През 1953 г., в околностите на Фрежус, Иванов създава център на Всемирното бяло братство, „Бонфен“, който продължава да функционира и след неговата смърт.[15] През следващите десетилетия той разпространява учението на Всемирното бяло братство, изнасяйки повече от 5000 лекции.[16] Развива окултна дейност не само във Франция, но и в Швейцария, Канада, САЩ, Великобритания и Скандинавските страни. Лекциите му са издадени и под формата на книги. Публикуват се от Editions Prosveta, френско издателство, създадено през 1976 г. за разпространение на неговото учение.[17]

В средите на Бялото братство в България съществуват противоречиви мнения за Михаил Иванов: според някои той спомага за разпространение на идеите на Петър Дънов, според други проповядва лъжливо учение (определят го като член на Черната ложа). Учениците на Петър Дънов твърдят в спомените си, че той не е признавал Михаил Иванов за представител на своето учение.[18]

През 1981 г. посещава България по покана на Комитета за култура, оглавяван от Людмила Живкова, за тържествата по случай 1300-годишнината на Българската държава.[19][20]

Епоха на Водолея[редактиране | редактиране на кода]

Философията на Айванхов учи, че всички хора, независимо от раса, религия, социално положение, интелектуални способности или материално положение, са пригодени да вземат участие в създаването на новия ред, съответстващ на епохата на Водолея. Това трябвало да се осъществява чрез личностна трансформация на всеки, чрез развитие и усъвършенстване в хармония с божествения свят.[21]

За Айванхов учението му е предписание за по-добър начин хората да изживеят живота си на Земята и във всяка разработвана тема претендира за полза, която може да извлече човек за самоопознаване, самоусъвершенстване и по-добро организиране на личния живот, и с която можел да помогне за реализацията на божественото царство на Земята.[21]

Наука за посветени[редактиране | редактиране на кода]

През 1937, когато пристига във Франция, Айванхов претендира, че е наследник на Дънов, на богомилите, че притежава тайно свещено знание от тибетски учител и че притежава знания, „които се съдържат в книги, които се съхраняват само в четири библиотеки на света“ и че идва новата епоха, в която ще управлява шестата раса. Теорията за Шестата раса в системата на Айванхов е наследена от духовния му учител Петър Дънов.[22]

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

Пълен списък на издадените съчинения
  • Второ раждане
  • Духовна алхимия
  • Две дървета на рая
  • Синапено семе
  • Силите на живота
  • Хармония
  • Мистериите на Иезиод
  • Символичният език – езикът на природата
  • В началото бе Словото
  • Великолепията на Тиферет
  • Основният секрет решаващ проблемите на съществуването
  • Законите на космическата нравственост
  • Нова земя. Техники, упражнения, формули, молитви
  • Любов и сексуалност
  • Храни-йога. Алхимически смисъл на храненето
  • „Познай себе си“ Жнана-йога
  • Мисли за всеки ден
  • Новата религия: слънчева и всемирна
  • Водолей и идването на златната ера
  • Педагогика на посвещаването
  • Живот и работа в Божественото училище
  • Плодовете на дървото на живота. Кабалистичната традиция
Събрани съчинения „Извор“ (отбрани)
  • Слънчевата цивилизация
  • Човекът господар на своята съдба
  • Възпитанието започва преди раждането
  • Храни йога
  • Сексуалната сила или крилатия дракон
  • Философията на единството
  • Какво е духовен учител?
  • Егрегор на Гълъба, или световното царство
  • Коледа и Великден в традициите на Посвещението
  • Пътят на светлината
  • Човешка природа и Божествена природа
  • Духовна галванопластика и бъдещето на човечеството
  • Истинското учение на Христос
  • Тайната книга на природата
  • Езикът на геометричните фигури
  • Центры и тонкие тела. Аура, солнечное сплетение, центр хара, чакры
  • Зодиакът, ключ към човека и вселената
  • Музиката и песента в духовния живот
  • Психичен живот: елементи и структура
  • Силата на мисълта
  • Книга за Божествената Магия
  • Златни правила за всеки ден
  • Поглед в невидимото
  • Пътят на тишината

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  • Feuerstein, Georg (1992). The Mystery of Light: The Life and Teachings of Omraam Michael Aivanhov. Salt Lake City, UT: Passage Press. ISBN 0-941255-51-4
  • Frenette, Louise Marie (September 2009). The Life of a Master in the West, Prosveta USA. ISBN 978-0-9842693-0-3
  • Lejbowicz, Agnes (1982). Omraam Michael Aivanhov, Master of the Great White Brotherhood. Fréjus, France: Editions Prosveta
  • Renard, Opierre (1980). The Solar Revolution and the Prophet. Fréjus, France: Editions Prosveta
  • Who Is Omraam Michael Aivanhov?. Fréjus, France: Editions Prosveta. 1982

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Константинов, Методи. Самозванецът. // Изгревът на Бялото братство (състав. и ред. В. Кръстев) Том 4. Библиотека Житен клас. ISBN 954-90041-4-7, 1995. с. 515–516.
  2. Константинов, Методи. Михаил Иванов. // Изгревът на Бялото братство (състав. и ред. В. Кръстев) Том 4. Библиотека Житен клас. ISBN 954-90041-4-7, 1995. с. 518.
  3. Mikhaël Aïvanhov. L'alchimie spirituelle, préface du Maha Chohan. Paris, Éditions Izgrev, collection de l'École divine, 1947, 259 p.
  4. Point de vue, no 140, 20 novembre 1947. O. Cherenzi-Lind, Tourmente et Terreur sur le monde, Montrouge, Éditions de l'Agartha, 1948, 166 p.
  5. а б Péan, Pierre. La Diabolique de Caluire, chapitre X. Fayard, 1999.
  6. Meyer, Jean-François. Les nouvelles voies spirituelles. // (Suisse), L'Age d'Homme, 1993, 427 p. ISBN 2825104124. с. 126-131.
  7. Държавен вестник на Република Франция, 16 януари 1948 г., с. 528, лява колона, най-долу. // Journal officiel de la République française. 16 janvier 1948, page 528.[неработеща препратка]
  8. La Fondation Omraam Mikhaël Aïvanhov. La réhabilitation de Mikhaël Aïvanhov. // mikhaelaivanhov.org.
  9. Marhic R., Kerlidou A., Sectes et mouvements initiatiques en Bretagne, Terre de brume, 1996.
  10. Йорданова, Виола. Кармичната връзка. // „Изгревът“ на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Том 8, София, Библиотека Житен клас, 1998, ISBN 954-90041-8-Х, с. 524–525.
  11. Йорданова, Виола. Опорочението на високия идеал. // „Изгревът“ на Бялото братство пее и свири, учи и живее. Том 8, София, Библиотека Житен клас, 1998, ISBN 954-900041-8-Х, с. 525–526.
  12. Riffard, Pierre A.. L'ésotérisme. Paris, Robert Laffont, coll. Bouquins, 1990. ISBN 2-221-05464-4. с. 870.
  13. Georg Feuerstein. Solar Sage: The Life and Teachings of Omraam Michael Aivanhov. // Yoga Journal (May/June). 1990. с. 77 – 79.
  14. Louise-Marie Frenette, La vie d'un Maître en Occident, Éditions AdA, Québec, Canada, 2008, p. 289
  15. Бонфен, сайт на Fraternité Blanche Universelle (FBU).
  16. Омраам Микаел Айванхов, „Учението: Някои ключови теми“, сайт на Fraternité Blanche Universelle (FBU).
  17. Les Éditions PROSVETA. //
  18. Тончева, Светослава. Из новата духовност на XX век (антропософия, Бяло Братство, Единно учение). Институт за етнология и фолклористика с Етнографски музей, БАН. София, Парадигма, 2015. ISBN 978-954-326-237-3. с. 260.
  19. Александров, Емил. Култура и лична власт: аз работих с Людмила Живкова. София, Слънце, 1991. с. 30.
  20. Лефтеров, Живко. „Реабилитацията“ на Бялото братство през 70-те години на XX век. // Християнство и култура брой 8 (95). 2014. с. 50.
  21. а б Айванхов Омраам Микаэль.
  22. Ришар Монвоазен. Малка братска, бяла и всемирна история. // [1] Observatoire de la zététique, 13 юни 2008. Архивиран от [{{{url}}} оригинала] на 30 август 2020. Посетен на 29 декември 2012.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Македония“         Портал „Македония