Андрей Бакия

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Андрей Бакия
български революционер
Роден
1874 г.
Починал
не по-рано от 1943 г.

Андрей Георгиев Бакия е български революционер, деец на Вътрешната македоно-одринска революционна организация.[1]

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Андрей Бакия е роден през 1874 година[2] в демирхисарското село Брезово, тогава в Османската империя. Присъединява се към ВМОРО и през декември 1902 година е арестуван от властите и изтезаван. През лятото на 1903 година участва в Илинденско-Преображенското въстание с четата на Сотир Ристев. Взима участие в сражението при Ябол на 19 юли и в нападението на черкезкото Ново село на 20 юли и на 10 август при Керамидарница.[1]

На 13 април 1943 година, като жител на Брезово, подава молба за народна пенсия, която е одобрена и отпусната от Министерския съвет на Царство България.[1]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел III. София, Библиотека Струмски, 2022. ISBN 978-619-9208823. с. 351.
  2. Към 4 април 1943 година е на 69 години.