Соколарци (община Чешиново-Облешево)

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Тази статия е за селото в Северна Македония. За селото в България вижте Соколарци.

Соколарци
Соколарци
— село —
Соколарци 02.jpg
North Macedonia relief location map.jpg
41.8967° с. ш. 22.275° и. д.
Соколарци
Страна Flag of Macedonia.svg Северна Македония
Регион Източен
Община Чешиново-Облешево
Географска област Кочанско поле
Надм. височина 311 m
Население 1055 души (1948 г.)
Пощенски код 2333
МПС код КО
Соколарци в Общомедия

Соколарци (на македонска литературна норма: Соколарци) е село в източната част на Северна Македония, в община Чешиново-Облешево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Кочанското поле, западно от град Кочани в подножието на Осогово.

История[редактиране | редактиране на кода]

Името си селото дължи на соколарството (доганджийството), с което се занимавали жителите му по време на османската власт. Подобни селища, развиващи соколарството, са насърчавани и добре заплащани от Османската империя, а птиците, които дресирали занаятчиите, се използвали от заможните и влиятелни лица за лов и дори във време на война.

В XIX век Соколарци е преобладаващо българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Църквата „Св. св. Константин и Елена“ е построена в 1848 година, а в 1892 година е обновена. Църквата не е зографисана, иконите са от XIX век, дело на неизвестен автор.[1] Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Сокуларци има 680 жители, от тях 670 българи християни и 10 цигани.[2]

В началото на XX век българското население на селото е под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Секуларци (Sekoulartzi) има 648 българи екзархисти и 54 власи, и работи българско училище.[3]

При избухването на Балканската война в 1912 година 9 души от Соколарци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4]

Жителите на Соколарци се занимават главно със земеделие. В растениевъдството най-застъпени са оризът, зърното, доматите, при животновъдството най-застъпени са овцевъдството и говедовъдството. Земеделската продукция се реализира в близките големи градове - Кочани, Щип, Скопие и т.н. В селото работи и мандрата „Осогово милк“.

Манастирът „Свети Георги“ е обновен в 1985 година и преосветен в 1987 година от епископ Горазд Тивериополски.[1]

Личности[редактиране | редактиране на кода]

Родени в Соколарци
  • Flag of Serbia.svg Мите Соколарски (Мите Суджукаро), ренегат на ВМРО, войвода на сръбска контрачета
  • Flag of Bulgaria.svg Трайчо Постолов, български революционер от ВМОРО, член на Кочанския окръжен революционен комитет, през юни 1908 година бяга в Княжество България[5]
  • Flag of Bulgaria.svg Яне Христов, български революционер от ВМОРО, четник на Мише Развигоров[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Соколарска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 28 март 2014 г.
  2. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
  3. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
  4. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 879.
  5. Николов, Борис Й. Вътрешна македоно-одринска революционна организация : Войводи и ръководители (1893-1934) : Биографично-библиографски справочник. София, Издателство „Звезди“, 2001. ISBN 954-9514-28-5. с. 140.
  6. „Дневник на четите, изпратени в Македония от пункт Кюстендил. 1903-1908“, ДА-Враца, ф. 617к, оп.1, а.е.1, л.2
     Портал „Македония“         Портал „Македония