Чешиново

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Чешиново
Чешиново
— село —
North Macedonia relief location map.jpg
41.8714° с. ш. 22.2892° и. д.
Чешиново
СтранаFlag of Macedonia.svg Северна Македония
РегионИзточен
ОбщинаЧешиново-Облешево
Географска областКочанско поле
Надм. височина287 m
Население998 души (2002)
Пощенски код2333
МПС кодКО
Чешиново в Общомедия

Чешиново (на македонска литературна норма: Чешиново) е село в източната част на Северна Македония, в Община Чешиново-Облешево.

География[редактиране | редактиране на кода]

Селото е разположено в Кочанското поле, западно от град Кочани в близост до железопътната линия и главната автомобилна артерия, свързваща Кочани с долината на река Вардар.

История[редактиране | редактиране на кода]

В XIX век Чешиново е изцяло българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 г. Чешиновци има 310 жители, всички българи християни.[1]

В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Чешиновци има 320 българи екзархисти.[2]

При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от селото са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[3]На 13 февруари 1915 - та сръбските окупатори убиват 65 годишния Петруш Андонов.[4]

В 1996 година митрополит Стефан Брегалнишки осветява темелния камък на църквата „Свети Димитър“. На 3 юни 2004 година готовият храм е осветен от архиепископ Стефан Охридски и Македонски. Ктитор е Владко Георгиевски, собственик МИК Свети Николе, а иконите са изработени от зограф Венко Цветков.[5]

През 2006 г. във връзка със сливането на старите общини Чешиново и Облешево възниква спор между двете големи села Чешиново и Облешево кое трябва да е новият общински център. Стига се до провеждането на референдум според който Облешево става общински център.

Чешиновци и по-голямата част от населението на долината на Брегалница са заети глвано в земеделието и най-вече в отглеждането на ориз.

Според преброяването от 2002 година селото има 998 жители, всички македонци.[6]

Бележки[редактиране | редактиране на кода]

  1. Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
  2. Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
  3. Македоно-одринското опълчение 1912-1913 г. : Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
  4. Цочо В. Билярски, Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 110
  5. Соколарска парохија. // Брегалничка епархија. Посетен на 28 март 2014 г.
  6. Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 2008-01-27