Чешиново
| Чешиново Чешиново | |
| — село — | |
 | |
  Чешиново | |
| Страна |  Северна Македония |
|---|---|
| Регион | Източен |
| Община | Чешиново-Облешево |
| Географска област | Кочанско поле |
| Надм. височина | 287 m |
| Население | 998 души (2002) |
| Пощенски код | 2333 |
| МПС код | КО |
| Чешиново в Общомедия | |
Чешиново или Чешиновци или Чишиновци[1] (на македонска литературна норма: Чешиново) е село в източната част на Северна Македония, в община Чешиново-Облешево.
География
[редактиране | редактиране на кода]Селото е разположено в Кочанското поле, западно от град Кочани в близост до железопътната линия и главната автомобилна артерия, свързваща Кочани с долината на река Вардар.
История
[редактиране | редактиране на кода]В XIX век Чешиново е изцяло българско село в Кочанска кааза на Османската империя. Според статистиката на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) от 1900 година Чешиновци има 310 жители, всички българи християни.[2]
В началото на XX век население на селото са под върховенството на Българската екзархия. По данни на секретаря на екзархията Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) през 1905 година в Чешиновци има 320 българи екзархисти.[3]
При избухването на Балканската война в 1912 година 2 души от Чешиновци са доброволци в Македоно-одринското опълчение.[4] На 13 февруари 1915 година сръбските власти убиват 65-годишния Петруш Андонов.[5]
В 1996 година митрополит Стефан Брегалнишки осветява темелния камък на църквата „Свети Димитър“. На 3 юни 2004 година готовият храм е осветен от архиепископ Стефан Охридски и Македонски. Ктитор е Владко Георгиевски, собственик МИК Свети Николе, а иконите са изработени от зограф Венко Цветков.[6]
През 2006 година във връзка със сливането на старите общини Чешиново и Облешево възниква спор между двете големи села Чешиново и Облешево кое трябва да е новият общински център. Стига се до провеждането на референдум според който Облешево става общинският център.
Чешиновци и по-голямата част от населението на долината на Брегалница са заети главно в земеделието и най-вече в отглеждането на ориз.
Според преброяването от 2002 година селото има 998 жители, всички северномакедонци.[7]
Личности
[редактиране | редактиране на кода]- Родени в Чешиново
Атанас Левков, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март - май 1915 година[8]- Милан Левков Тренчев (1883 - след 1943), български революционер
- Мите Ефтимов, български революционер, деец на ВМОРО, четник в четата на Иван Бърльо в март - май 1915 година[9]
Бележки
[редактиране | редактиране на кода]- ↑ Пеловски, Филип. Македоно-одрински свидетелства. Регистър на участниците в освободителните борби в Македония, Тракия и Добруджа, получили български народни пенсии през 1943 г. Т. I. Дел I. София, Библиотека Струмски, 2021. ISBN 978-619-1885718. с. 366.
- ↑ Кѫнчовъ, Василъ. Македония. Етнография и статистика. София, Българското книжовно дружество, 1900. ISBN 954430424X. с. 226.
- ↑ Brancoff, D. M. La Macédoine et sa Population Chrétienne : Avec deux cartes etnographiques. Paris, Librarie Plon, Plon-Nourrit et Cie, Imprimeurs-Éditeurs, 1905. p. 132-133. (на френски)
- ↑ Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г.: Личен състав по документи на Дирекция „Централен военен архив“. София, Главно управление на архивите, Дирекция „Централен военен архив“ В. Търново, Архивни справочници № 9, 2006. ISBN 954-9800-52-0. с. 888.
- ↑ Билярски, Цочо В. Македонски Мартиролог, София, 2005 г., стр. 110
- ↑ Соколарска парохија // Брегалничка епархија. Архивиран от оригинала на 23 септември 2015. Посетен на 28 март 2014 г.
- ↑ Министерство за Локална Самоуправа. База на општински урбанистички планови, архив на оригинала от 15 септември 2008, https://web.archive.org/web/20080915015002/http://212.110.72.46:8080/mlsg/, посетен на 27 януари 2008
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 17.
- ↑ Узунов, Ангел. Списък на четите на ВМОРО, минали през Кюстендилския пункт во 1914–1915 г. БИА, Ф.583, а.е.13. София, Струмски, 2025. с. 19.
| ||||||||
