Леденишка кула

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Shemshi-Bey-Tower-Ledenik.JPG

Леденишката кула, известна също като Кулата на Шемши бей[1] или Бейската кула[2], е старинна сграда от XVII век, най-голямата забележителност в с. Леденик, община Велико Търново.

Описание[редактиране | редактиране на кода]

Разположена е в западния край на селото, извисява се на скалистия хълм Мела (или Мясъла[1]), врязан като полуостров в коритото на река Янтра.

Смята се, че там е издигнато укрепление още през IV век срещу нашествията на хуните. Първите данни за сградата идват от 1650 година, когато е възстановена за обитаване от местния управник. Споменава се името Шемши бей.[3] Народни предания говорят за Шемши бей (османски наместник в Търновско), който получил в наследство земя и построил на нея разкошен за времето си сарай. И до днес се носи мълва за разкоша, с който било обзаведено бейското жилище.

Сградата е изградена от ломен камък. Считана е за най-високата битова (жилищна) сграда на Балканите, изградена изцяло от камък. До Освобождението на България от османско влазичество е опожарена 2 пъти от български хайдути.

Единствената реставрация е през 1969 г., после е правен ремонт на покрива през 2013 г.[3] Край кулата са построени ресторант и малък хотел, които днес отново приемат гости.[4] Самата кула е етнографски музей на 3 етажа.

На първия етаж няма прозорци, има само входна врата с масивна дървена порта със следи от куршуми от Априлското въстание. В бившите 2 изби е разположена етнографската експозиция, в която могат да се видят оръдия на труда за работа на открито – вършачки, кошери, рало и пр., и на закрито – вретено, стан и други. Изложени са също народни носии и предмети от бита.

На втория етаж, с няколко прозорчета, се намират спалнята на Шемши бей и няколко гостни. В тази спалня е само огромното легло на бея (3 пъти по-голямо от съвременна спалня за 2 персони), заемащо почти цялата стая – от единия до другия край. До нея да се стига през друга стая, украсена с типично арабски мотиви според традициите на арабския стил. Спалнята се ползва и за нощувки от туристи.

На третия етаж има 9 издадени покрити балкона. Там се помещават 2 просторни зали (столова и дневна), богато украсени с китеници и дърворезби.[5]

Легенди[редактиране | редактиране на кода]

Кулата е свързана с няколко легенди[3] – за пагубна любов на бейския син[4][6], за кърджалийски разбойници в кулата[7], както и за самата кула.

Неда и бейският син

Преданието разказва, че единственият син на бея се влюбил в красивата българска мома Неда от съседното село Шемшево оттатък реката. Знахарката Мина дала на девойката билка, която приспала момичето така дълбоко, че изглеждало като мъртво. Бейският син се отправил към дома ѝ. Виждайки изгората си в ковчег, младежът се прострелял в сърцето. Беят, оплаквайки смъртта на сина си, дал пари на родителите на Неда за погребване на дъщеря им.

Късно вечерта пробудилата се вече Неда и брат ѝ се отправили тайно към Търново, но ги видял леденичанин и мълвата за възкръсналото момиче се разнесла. Стигнала и до ушите на бея, който обхванат от съмнения, наредил да разровят гроба на девойката. Ковчегът бил пълен с камъни и измамата била разкрита. Всички роднини на девойката били изклани на Аша Чаир, както и билкарката Мина.

Научил за трагедията, сполетяла семейството му, братът на Неда събрал дружината си и нападнал свитата на бея. Момъкът не успял да стигне до бея, който от уплаха се преселил в Търново. Това е историята на последния бей, обитавал сградата. Оттогава леденичани започнали да наричат сградата Кулата.

Според друга версия бейският син се хвърлил от така наречената Скала на влюбените, намираща се на 50 метра от кулата. Като научила за смртта му, влюбената в него Неда също се хвърлила от скалата.[5]

Кърджалии и хайдути

По времето на кърджалиите тяхна орда напада село Дряново – разбойниците насилват жени, палят къщи, грабят и убиват. Узун Петко войвода събира чета и ги подгонва. Кърджалиите се скриват в Леденишката кула. Узун Петко вика на помощ своя побратим Мирчо войвода. След проточила се обсада сменят тактиката: запалват сено около сградата, за да изкарат кърджалиите. Те излизат един по един и хайдутите ги избиват, причаквайки ги наоколо.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б Кулата на Шемши бей – в bgglobe.net
  2. Бейската кула – в bulgariatravel.tv
  3. а б в Първанова, Рени. Антон Кръстев, кмет на село Леденик: Произходът на името на кулата Шемши Бей се свързва с различни легенди. // focus-news.net, 09.04.2016 г. Посетен на 22.11.2020 г.
  4. а б Лозанова, Лилия. Леденик разказва легенди за трагична любов в стил „Ромео и Жулиета…“. // agrovestnik.com, 13.03.2015 г. Посетен на 22.11.2020 г.
  5. а б Михалев, Михаил. Тъжната история за Шемши бей, който се хвърлил от Скалата на влюбените в Леденик. // regnews.net, 29.12.2019 г. Посетен на 22.11.2020 г.
  6. Легенда за хубава Неда – в bgnasledstvo.org, 06.11.2016 г.
  7. Кърджалийските разбойници и Леденишката кула – в bgnasledstvo.org, 07.12.2016 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]