Сергий Плаковски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Сергий Плаковски
български духовник и революционер
Хаджи Сергий Плаковски
Хаджи Сергий Плаковски

Роден
втора половина на XVIII век
Починал

Националност Флаг на България България

Сергий Плаковски (хаджи Сергий) е български духовник, йеромонах, участник във Велчовата завера през 1835 година.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Светското му име е Станьо Ферманджиев. Роден е през втората половина на XVIII век в махалата Руховци, Еленско. Според някои предположения годината му на раждане е около 1760.[1] Съществуват сведения, че е получил известно образование при даскал Стоян Граматик в Елена. Става хайдутин в четата на Добри войвода. Заточен в Диарбекир, откъдето избягва. След завръщането си участва в четата на Куман Войвода. Постъпва в Света гора като послушник. Приема се, че поема управлението на Плаковския манастир през 1803 г. Открива училище в манастира и поканва учители от Света гора. След време отива до Йерусалим, където добива званието Хаджия. По време на Велчовата завера като игумен на манастира той дава убежище на Велчо Атанасов-Джамджията, капитан Георги Мамарчев и другарите им. През 1835 г. след разкриване на Заверата е измъчван и заточен в Мъглижкия манастир, където умира от раните си. За него Георги Раковски пише: „... а бедний Сергий, игумен на Капиновския манастир, претърпя най-големи мъки турски. Извадиха му зъби с клещи един по един! Забиваха му борина под нокти, и го гориха жив! Вадиха му очи, и други неизказани мъки му наложиха неверните поганци! Той е достоен да се числи в реда на свети великомъченици, понеже издъхна под толкова мъки за вяра и за отечество. Вечна ти памят, родолюбче Сергие! Ще дойде време да ти въздигне българский народ храм.“[2]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Генчев, Н., Даскалова, К. Българската възрожденска интелигенция. София, 1988, с. 589-590.
  2. Георги Раковски. Горски пътник. Нови Сад, 1857, с. 240.

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Николай Иванов. По следите на Велчова завера. В. Търново, изд. „Веста“, 2015.
  • Иван Радев. Българското въстание от 1835 г. (Велчовата завера). Изд. „Слово“, 2000, с. 207, 211.
  • Иван Матев. Гробът на отец Сергий Плаковски – В: Казанлък в миналото и днес, том V, 1999, с. 171 – 174.
  • Николай Жечев. Велчовата завера 1835. Изд. „Наука и изкуство“, 1985, с. 58.
  • Данко Димитров. Игуменът от Велчовата завера. Изд. ОФ, 1968.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]