Стоян Робовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Робовски
български просветител
Роден
Починал
17 май 1878 г. (47 г.)

Етнос българи
Семейство
Баща Андрей Робовски

Стоян Попандреев Робовски е български просветител, учител, революционер, писател и книжовник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Робовски е роден през 1831 г. или 1834 г. в град Елена в многолюдното семейство на възрожденския деец поп Андрей Робовски и съпругата му Койка. Внук е на преписвача на Паисиевата история поп Дойно Граматик. [1] Известни са 5 негови сестри: Ана, Андоница, Мария, Рада и Станка.[2]

През 1844 г. постъпва да учи в Еленското класно училище при известните учители педагози Иван Момчилов и Никола Михайловски. Негови другари по това време са Драган Цанков, Добри Войников, Иван Кършовски, Сава Катрафилов и др. Не се осъществява надеждата му да учи в Киевската духовна семинария. [1]

Още като ученик се заема да превежда Общата история на Щрека. Тогава прави и своите първи поетични опити по подражание на даскалската поезия. Колебае се между учителското и свещеническото поприще. [1]

През 1853 г. баща му с посредничеството на врачанския владика Доротей го назначава за учител във Враца. През това време помага на баща си в подготовката и преработката на ръкописите му. [1]

Учителства в различни селища: Враца, Беброво, Лясковец, Разград. През 1859 г. Иван Момчилов напуска Еленското училище и се премества в Горна Оряховица. Това дава възможност на Стоян Робовски да се завърне и установи в родния си град, като застава начело на инициативата за изграждане на ново училище. [1]

Наред с учителската си дейност и съставянето на книги, сътрудничи на периодичния печат с научно-популярни очерци. Пише във вестниците „Цариградски вестник“ (1861), „Турция“ (1870) и списание „Слава“ (1871). Превежда в Цариград „Учебна книжка за образование на децата“ (1858). Пред 1870 г. През 1870 г. обнародва „Език без литература е туй същото, каквото що е народ без история“ (в. „Турция“) и „Етнографическа очерка цигане“ (сп. „Читалище“). [1]

Пише първия химн в прослава на бългаското образование „Български звезди над Солун“.[3]

През юни 1871 г. Участва в създаването на Еленския частен революционен комитет на ВРО, основан лично от Васил Левски и Ангел Кънчев. На него е възложено да прочете на глас перд комитетските хора устава на БРЦК „Нареда на работниците за освобождението на Българския народ“. [4] За председател на комитета е избран Сава Кършовски. Стоян Робовски е определен да изпълнява функциите на секретар–касиер. [5]

През 1872 г. приветства новия търновски митрополит Иларион Макариополски при пристигането в родния му град. [6] На 13 юли 1877 г. държи тържествена реч при пристигането на руските войски в Елена. [1]

Женен е за Рада Робовска. [2]

Умира много скоро след подписването на Санстефанския мирен договор – на 17 май 1878 г. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

     Портал „Биографии“         Портал „Биографии          Портал „Образование“         Портал „Образование          Портал „Литература“         Портал „Литература          Портал „История на България“         Портал „История на България          Портал „Османска империя“         Портал „Османска империя