Стоян Робовски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Стоян Робовски
български просветител
Роден: 1831/1834 г.
Починал: 17 май 1878 г.

Стоян Попандреев Робовски е български просветител, учител, революционер, писател и книжовник.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Стоян Робовски е роден през 1831 г. или 1834 г. в град Елена в многолюдното семейство на възрожденския деец поп Андрей Робовски и съпругата му Койка. Внук е на преписвача на Паисиевата история поп Дойно Граматик. [1] Известни са 5 негови сестри: Ана, Андоница, Мария, Рада и Станка.[2]

През 1844 г. постъпва да учи в Еленското класно училище при известните учители педагози Иван Момчилов и Никола Михайловски. Негови другари по това време са Драган Цанков, Добри Войников, Иван Кършовски, Сава Катрафилов и др. Не се осъществява надеждата му да учи в Киевската духовна семинария. [1]

Още като ученик се заема да превежда Общата история на Щрека. Тогава прави и своите първи поетични опити по подражание на даскалската поезия. Колебае се между учителското и свещеническото поприще. [1]

През 1853 г. баща му с посредничеството на врачанския владика Доротей го назначава за учител във Враца. През това време помага на баща си в подготовката и преработката на ръкописите му. [1]

Учителства в различни селища: Враца, Беброво, Лясковец, Разград. През 1859 г. Иван Момчилов напуска Еленското училище и се премества в Горна Оряховица. Това дава възможност на Стоян Робовски да се завърне и установи в родния си град, като застава начело на инициативата за изграждане на ново училище. [1]

Наред с учителската си дейност и съставянето на книги, сътрудничи на периодичния печат с научно-популярни очерци. Пише във вестниците „Цариградски вестник“ (1861), „Турция“ (1870) и списание „Слава“ (1871). Превежда в Цариград „Учебна книжка за образование на децата“ (1858). Пред 1870 г. През 1870 г. обнародва „Език без литература е туй същото, каквото що е народ без история“ (в. „Турция“) и „Етнографическа очерка цигане“ (сп. „Читалище“). [1]

Пише първия химн в прослава на бългаското образование „Български звезди над Солун“.[3]

През юни 1871 г. Участва в създаването на Еленския частен революционен комитет на ВРО, основан лично от Васил Левски и Ангел Кънчев. На него е възложено да прочете на глас перд комитетските хора устава на БРЦК „Нареда на работниците за освобождението на Българския народ“. [4] За председател на комитета е избран Сава Кършовски. Стоян Робовски е определен да изпълнява функциите на секретар–касиер. [5]

През 1872 г. приветства новия търновски митрополит Иларион Макариополски при пристигането в родния му град. [6] На 13 юли 1877 г. държи тържествена реч при пристигането на руските войски в Елена. [1]

Женен е за Рада Робовска. [2]

Умира много скоро след подписването на Санстефанския мирен договор – на 17 май 1878 г. [1]

Източници[редактиране | редактиране на кода]