Милко Бичев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене
Милко Бичев
български архитект
Роден
Починал
3 юни 1972 г. (75 г.)
Научна дейност
Област Изкуствознание
Образование Софийски университет
Висше техническо училище в Дрезден
Работил в Художествена академия в София
Държавна политехника

Милко Петров Бичев е български архитект, изкуствовед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Арх. Милко П. Бичев е роден на 27 май 1897 година в гр. Варна. Завършва математика през 1920 в Софийския университет. Учи архитектура във Висшето техническо училище в Дрезден. След завръщането си в България работи като архитект в БДЖ през 1925 - 1932. През периода 1932 - 1935 е лектор по архитектура в Художествената академия в София. Преподавател на първите студенти архитекти, като доцент по История на архитектурата на Възраждането и Новото време (1947 - 1951) в Държавната политехника. От 1951 година е редовен професор и ръководител на катедра „История и теория на архитектурата“ в Архитектурния факултет.[1]


Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Италиански дворци, издател Печатница „Стопанско развитие“ - София (1943)
  • Архитектурата на Ренесанса, издател „Наука и изкуство“ (1954)
  • Български барок, издател „Наука и изкуство“ (1955)
  • Архитектурата на новото време XVII и XVIII век, издател „Техника“ (1958)
  • L'architecture en Bulgarie/Българската архитектура, издател: Editions el langues Etrangeres, Sofia (1961)
  • Стенописите в Иваново, издателство „Български художник“ (1965)
  • Леон Батиста Алберти — литературно-историческа студия, издател „Наука и изкуство“ (1983)

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алманах. Първите студенти и преподаватели по архитектура - 1943. София, Висш институт по архитектура и строителство — архитектурен факултет, 1993. с. 214. М. Класанов и колектив

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]