Милко Бичев

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милко Бичев
български архитект
Роден
Починал

Образование Софийски университет
Научна дейност
Област Изкуствознание, Архитектура
Образование Софийски университет
Висше техническо училище в Дрезден
Работил в Художествена академия в София
Държавна политехника

Милко Петров Бичев е български архитект, изкуствовед.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Милко Бичев е роден на 27 май 1897 година във Варна. Завършва математика през 1920 г. в Софийския университет. Завършва архитектура във Висшето техническо училище в Дрезден (1925), като същевременно учи и история на изкуството. След завръщането си в България работи като архитект в БДЖ през 1925 – 1932 г.

През периода 1932 – 1935 г. е лектор по архитектура в Художествената академия в София. До 1947 г. е главен архитект и началник отдел в Софийската община. Преподавател на първите студенти архитекти, като доцент по История на архитектурата на Възраждането и Новото време (1947 – 1951) в Държавната политехника. От 1951 година е редовен професор и ръководител на катедра „История и теория на архитектурата“ в Архитектурния факултет.[1]

Удостоен е с почетното звание „заслужил деятел на културата“ (1969).

Библиография[редактиране | редактиране на кода]

  • Италиански дворци през Ренесанса, издател Печатница „Стопанско развитие“ – София (1943),
  • Архитектурата на Ренесанса в Италия и другите западноевропейски страни, издател „Наука и изкуство“ (1954),
  • Български барок, издател „Наука и изкуство“ (1955),
  • Архитектурата на новото време. XVII и XVIII век, издател „Техника“ (1958),
  • L'architecture en Bulgarie/Българската архитектура, издател: Editions el langues Etrangeres, Sofia (1961),
  • Стенописите в Иваново, издателство „Български художник“ (1965),
  • Леон Батиста Алберти – литературно-историческа студия, издател „Наука и изкуство“ (1983).

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Алманах. Първите студенти и преподаватели по архитектура – 1943. София, Висш институт по архитектура и строителство – архитектурен факултет, 1993. с. 214. М. Класанов и колектив
  • Енциклопедия България в 7 тома, т.1 (А-В), БАН, Българска енциклопедия, Издателство на Българската академия на науките, София, 1978 г.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]