Направо към съдържанието

Август фон Сакс-Кобург-Гота

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Август фон Сакс-Кобург-Гота
August von Sachsen-Coburg und Gotha
принц на Кохари
Портрет от 1845 г.
Портрет от 1845 г.

Роден
Починал
26 юли 1881 г. (63 г.)
ПогребанКобург, Федерална република Германия

РелигияКатолическа църква
Герб
Семейство
РодСакс-Кобург и Гота
БащаФердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд
МайкаМария-Антония фон Кохари Кохари
Братя/сестриВиктория фон Саксония-Кобург-Заалфелд-Кохари
Фердинанд II (Португалия)
Леополд фон Саксония-Кобург и Гота
СъпругаКлементина Бурбон-Орлеанска (21 април 1843)
ДецаЛудвиг Август фон Саксония-Кобург и Гота
Клотилда от Саксония-Кобург и Гота
Фердинанд I
Фердинанд Филип фон Саксония-Кобург и Гота
Август фон Сакс-Кобург-Гота в Общомедия

Август фон Сакс-Кобург и Гота, принц Кохари (на немски: August Ludwig Viktor von Sachsen-Coburg und Gotha; * 13 юни 1818, Виена, Австрийска империя; † 26 юли 1881, дворец Ебентал, Долна Австрия) е германски принц от католическата линия Сакс-Кобург-Кохари, клон на династията Сакс-Кобург и Гота, и кралски генерал-майор на Саксония. През 1831 г. получава титлата Херцог фон Сакс-Кобург-Кохари.

Той е баща на българския цар Фердинанд I.

Принц Август фон Сакс-Кобург и Гота, 1818

Август е роден във Виена като принц Август Лудвиг Виктор фон Сакс-Кобург-Заафелд (от 1826 г. Сакс-Кобург и Гота). Той е вторият син на принц Фердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд (1785 – 1851) и съпругата му – унгарската принцеса Мария-Антония фон Кохари (1797 – 1862). Брат е на португалския крал Фердинанд II

На 20 април 1843 г. Август се жени за френската принцеса Клементина Бурбон-Орлеанска (1817 – 1907) в двореца Сен Клод, дъщеря на френския крал Луи-Филип и Мария Амалия Бурбон-Неаполитанска. Семейството се установява в двореца „Кобург“ във Виена.[1] В Кобург те живеят в двореца „Бюрглас“.

След смъртта на майка му Август става наследник на нейните обширни владения в Унгария, което го прави един от най-значимите унгарски поземлени магнати.[2] Август е почетен член на Геоложкото общество в Унгария.[3]

На 2 май 1881 г. австро-унгарският император Франц Йосиф удостоява Август с обръщението Ваше Височество. Дотогава към принца се обръщат с Ваше Високо Благородие. Причината за оказаната му чест е сключеният 11 дни по-късно брак между белгийската принцеса Стефани Белгийска (сестра на снаха му Луиза) и австрийския ерцхерцог, принц Рудолф Австрийски.

През 1860 г. принц Август построява в Кобург католическата църква „Св. Августин“. В криптата на „Св. Августин“ са погребани принц Август, принцеса Клементина, тримата им сина: цар Фердинанд от България, принц Филип и принц Август, също неговата съпруга принцеса Леополдина Бразилска и техните четирима сина.

Умира на 63-годишна възраст. През 1885 г. унгарският скулптор Виктор Тилгнер получава задачата да построи паметник на покойния принц Август, който днес се намира в кобургското имение в Ебентал в Долна Австрия. На паметника пише:

Auguste Louis Victor Duc de Saxe Prince de Saxe Cobourg Gotha. A mon mari bien aimè. 1843 – 1881. Clémentine.

(Август Лудвиг Виктор херцог на Саксония принц на Саксония-Кобург-Гота. Моят обичан съпруг 1843 – 1881. Клéментина).

Клементина Орлеанска, ок. 1846

Аугуст и Клементина имат пет деца:[4][5]

∞ 1875 принцеса Луиза Белгийска (1858 – 1924), дъщеря на крал Леополд II от Белгия, и Мария-Хенриета Австрийска
∞ принцеса Леополдина Бразилска (1847 – 1871), дъщеря на Педро II, император на Бразилия
∞ 1864 ерцхерцог Йозеф Карл Лудвиг Австрийски (1833 – 1905), син на ерцхерцог Йозеф Антон Йохан Австрийски
∞ 1875 херцог Максимилиан Емануил Баварски (1849 – 1893), син на херцог Максимилиан Йозеф Баварски
∞ 1. 1893 принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска (1870 – 1899)
∞ 2. 1908 принцеса Елеонора Ройс цу Кьостриц (1860 – 1917)

Август е носител на:[6]

  • Големия кръст на херцогския саксонско-ернестински домашен орден
  • Кралския португалски Турм- и Шверторден
  • Френския орден на Почетния легион
  • Кралския белгийски Леополд-орден
  • Почетния и девоционс-гроскройцритер на суверения Малтийски орден
  1. Palais Coburg
  2. Friedrich Maximilian Oertel: Genealogische Tafeln zur Staatengeschichte des neunzehnten Jahrhunderts, F.A. Brockhaus, 1857, S. 96.
  3. Ferenc Kubinyi (von), Imre Vahot: Ungarn und Siebenbürgen in Bildern, G. Emich, 1834, S. 31.
  4. August Ludwig Viktor Prinz von Sachsen-Coburg-Saalfeld, thepeerage.com
  5. Wettin 15, genealogy.euweb.cz
  6. Adreßhandbuch des Herzogthums Sachsen-Coburg und Gotha, Meusel, 1854, S. 18.