Август фон Сакс-Кобург-Гота
| Август August von Sachsen-Coburg und Gotha | |
| принц на Кохари | |
2.jpg) | |
| Роден | |
|---|---|
| Починал |
дворец Ебентал, Долна Австрия |
| Погребан | Кобург, Федерална република Германия |
| Религия | Католическа църква |
| Семейство | |
| Род | Сакс-Кобург и Гота |
| Баща | Фердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд |
| Майка | Мария-Антония фон Кохари Кохари |
| Братя/сестри | Виктория фон Саксония-Кобург-Заалфелд-Кохари Фердинанд II (Португалия) Леополд фон Саксония-Кобург и Гота |
| Съпруга | Клементина Бурбон-Орлеанска (21 април 1843) |
| Деца | Лудвиг Август фон Саксония-Кобург и Гота Клотилда от Саксония-Кобург и Гота Фердинанд I Фердинанд Филип фон Саксония-Кобург и Гота |
| Август в Общомедия | |
Август фон Сакс-Кобург и Гота, принц Кохари (на немски: August Ludwig Viktor von Sachsen-Coburg und Gotha; * 13 юни 1818 във Виена; † 26 юли 1881 в двореца Ебентал, Долна Австрия) е германски принц от католическата линия Сакс-Кобург-Кохари, клон на династията Сакс-Кобург и Гота, и кралски генерал-майор на Саксония. През 1831 г. той получава титлата Херцог фон Сакс-Кобург-Кохари. Той е баща на българския цар Фердинанд I.
Август е роден във Виена като принц Август Лудвиг Виктор фон Сакс-Кобург-Заафелд (от 1826 г. Сакс-Кобург и Гота). Той е вторият син на принц Фердинанд Георг Август фон Сакс-Кобург-Заалфелд (1785 – 1851) и съпругата му – унгарската принцеса Мария-Антония фон Кохари (1797 – 1862). Той е брат на португалския крал Фердинанд II
На 20 април 1843 г. Август се жени за френската принцеса Клементина Орлеанска (1817 – 1907) в двореца Сен Клод , дъщеря на френския крал Луи-Филип и Мария-Амалия Бурбон-Неаполитанска. Семейството се установява в двореца „Кобург“ във Виена.[1] В Кобург те живеят в двореца „Бюрглас“. След смъртта на майка му Август става наследник на нейните обширни владения в Унгария, което го прави един от най-значимите унгарски поземлени магнати.[2] Август е почетен член на Геоложкото общество в Унгария.[3]
На 2 май 1881 г. австро-унгарският император Франц Йосиф удостоява Август с обръщението Ваше Височество. Дотогава към принца се обръщат с Ваше Високо Благородие. Причината за оказаната му чест е сключеният 11 дни по-късно брак между белгийската принцеса Стефани Белгийска (сестра на снаха му Луиза) и австрийския ерцхерцог, принц Рудолф Австрийски.
През 1860 г. принц Август построява в Кобург католическата църква „Св. Августин“. В криптата на „Св. Августин“ са погребани принц Август, принцеса Клементина, тримата им сина: цар Фердинанд от България, принц Филип и принц Август, също неговата съпруга принцеса Леополдина Бразилска и техните четирма сина.
Август е носител на големия кръст на херцогския саксонско-ернестински домашен орден, на кралския португалски Турм- и Шверторден, на френския орден на Почетния легион, на кралския белгийски Леополд-орден и на почетния и девоционс-гроскройцритер на суверения Малтийски орден.[4]
През 1885 г. унгарският скулптор Виктор Тилгнер получава задачата да построи паметник на покойния принц Август, който днес се намира в кобургското имение в Ебентал в Долна Австрия. На паметника пише:
- „Auguste Louis Victor Duc de Saxe Prince de Saxe Cobourg Gotha. A mon mari bien aimè. 1843 – 1881. Clémentine.“ (Август Лудвиг Виктор херцог на Саксония принц на Саксония-Кобург-Гота. Моят обичан съпруг 1843 – 1881. Клéментина).
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Аугуст и Клементина имат пет деца:[5][6]
- Филип (1844 – 1921)
- ∞ 1875 принцеса Луиза Белгийска (1858 – 1924), дъщеря на крал Леополд II от Белгия, и Мария-Хенриета Австрийска
- ∞ принцеса Леополдина Бразилска (1847 – 1871), дъщеря на Педро II, император на Бразилия
- Клотилда (1846 – 1927)
- ∞ 1864 ерцхерцог Йозеф Карл Лудвиг Австрийски (1833 – 1905), син на ерцхерцог Йозеф Антон Йохан Австрийски
- Амалия (1848 – 1894)
- ∞ 1875 херцог Максимилиан Емануил Баварски (1849 – 1893), син на херцог Максимилиан Йозеф Баварски
- Фердинанд I (1861 – 1948), цар на България (1887 – 1918)
- ∞ 1. 1893 принцеса Мария Луиза Бурбон-Пармска (1870 – 1899)
- ∞ 2. 1908 принцеса Елеонора Ройс цу Кьостриц (1860 – 1917)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Palais Coburg
- ↑ Friedrich Maximilian Oertel: Genealogische Tafeln zur Staatengeschichte des neunzehnten Jahrhunderts, F.A. Brockhaus, 1857, S. 96.
- ↑ Ferenc Kubinyi (von), Imre Vahot: Ungarn und Siebenbürgen in Bildern, G. Emich, 1834, S. 31.
- ↑ Adreßhandbuch des Herzogthums Sachsen-Coburg und Gotha, Meusel, 1854, S. 18.
- ↑ August Ludwig Viktor Prinz von Sachsen-Coburg-Saalfeld, thepeerage.com
- ↑ Wettin 15, genealogy.euweb.cz
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Haus Sachsen-Coburg und Gotha
- August, Prinz von Sachsen-Coburg-Gotha, geneall.net
- Prinzen von Sachsen-Coburg-Gotha, geneall.net
|
