Мария Амалия Бурбон-Двете Сицилии
| Мария Амалия Бурбон-Двете Сицилии Marie-Amélie de Bourbon-Siciles | |
| кралица на Франция | |
 | |
| Родена | |
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Франция |
| Религия | Католическа църква |
| Управление | |
| Период | 1830 – 1848 |
| Други титли | принцеса на Неапол и Сицилия |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Неаполитански Бурбони |
| Баща | Фердинанд I от Двете Сицилии |
| Майка | Мария-Каролина Австрийска |
| Братя/сестри | Мария-Тереза Бурбон-Неаполитанска Мария-Антония Бурбон-Неаполитанска Луиза Мария Амалия дьо Бурбон-Двете Сицилии Мария Кристина Бурбон-Неаполитанска Франческо I (Двете Сицилии) Леополд от Неапол-Сицилия |
| Съпруг | Луи-Филип (25 ноември 1809 – 26 август 1850) |
| Деца | Луиза Бурбон-Орлеанска Клементина Бурбон-Орлеанска |
| Подпис |  |
| Мария Амалия Бурбон-Двете Сицилии в Общомедия | |
Мария-Амалия Бурбон-Двете Сицилии (на италиански: Maria Amalia di Borbone-Due Sicilie; * 26 април 1782; † 24 март 1866), е неаполитанска и сицилианска принцеса и кралица на Франция – съпруга на френския крал Луи-Филип.[1]
Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Мария-Амалия е родена в кралския дворец в Казерта, близо до Неапол, на 26 април 1782 г. като Мария Амалия Тереза де Бурбон, принцеса на Неапол и Сицилия.[1] Тя е дъщеря на неаполитанския крал Фердинанд I и на австрийската ерцхерцогиня Мария-Каролина Австрийска[1] – дъщеря на австрийската императрица Мария Терезия. Племенница е на френската кралица Мария-Антоанета.
Мария-Амалия получава добро възпитание в духа на католическите ценности. Майка ѝ полага големи усилия да бъде част от живота на дъщеря си.[2] Отрано Мария-Каролина и сестра ѝ Мария-Антоанета планират евентуален бъдещ брак между Мария-Амалия и дофина на Франция, но ранната кончина на дофина през 1789 проваля плановете на двете сестри.[3]
Драматичните събития около Френската революция остават траен отпечатък в съзнанието на Мария-Амалия.[4] Пъроначално Неаполитанското кралство не се противопоставя на събитията във Франция, но след отмяната на монархията и екзекуцията на краля и калицата, родителите на Мария-Амалия се присъединяват към Първата антифренска коалиция от 1793 г. Въпреки че през 1796 е постигнато примирие, през 1798 конфликтът избухва отново и цялото неаполитанско кралско семейство решава да се евакуира на остров Сицилия[1] на борда на един британски кораб. По време на пътуването към Сицилия умира братът на Мария-Амалия Алберто, когото семейството погребва в Палермо малко след пристигането си на острова.
По време на изгнанието си Мария-Амалия се запознава с бъдещия си съпруг – Орлеанския херцог, който също е напуснал дома си в революционна Франция.[1] Бащата на Луи-Филип е гилотиниран по време на Революцията, въпреки че първоначално я подкрепя.[5]
Брак с Луи-Филип[редактиране | редактиране на кода]
Мария-Амалия и Луи-Филип се женят през 1809 г.[6], след което Мария-Амалия получава титлата Херцогиня на Орлеан. През 1814 г. тя и съпругът ѝ се установяват във Франция, но отново са принудени да напуснат страната по време на Стоте дни на Наполеон. По време на Реставрацията на
Бурбоните Мария-Амалия и съпругът ѝ са принудени да се справят с разстроените финанси на семейството, което няма приходи извън издръжката, която получават от Англия.[6] По това време Мария-Амалия и семейството ѝ живеят в Пале Роял, който е обновен в първоначалния си въд, което им струва почти единадесет милиона франка.[7]
Кралица на Франция и емиграция[редактиране | редактиране на кода]
През 1830 г. Луи-Филип се възкачва на френския престол след събитията, известни като Юлска революция, а Мария-Амалия е обявена за кралица на Франция. Тя обаче не играе активна роля в политиката на съпруга си.[8]
През 1848 г. във Франция избухва нова революция, което принуждава съпруга на Мария-Амалия да абдикира от престола. Кралското семейство емигрира в Англия, а монархията във Франция отново е отменена.[6] В Англия Луи-Филип умира две години по-късно, а Мария-Амалия остава да живее на острова до смъртта си на 24 март 1866.[9]
Деца[редактиране | редактиране на кода]
Мария-Амалия и Луи-Филип имат десет деца:
- Фердинанд-Филип, херцог на Орлеан (1810 – 1842)
- Луиза Бурбон-Орлеанска (1812 – 1850)
- Мария (1813 – 1839)
- Луи (1814 – 1896)
- Франсоас 1816-1818
- Клементина Бурбон-Орлеанска (1817 – 1907)
- Фрасоа, граф на Жоанвил (1818 – 1900)
- Шарл, граф на Пентиевър (1820 – 1828)
- Анри (1822 – 1897)
- Антоан (1824 – 1890)
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ а б в г д Marie Amélie Thérèse // Encyclopædia Britannica (11th ed.). Т. 17. Cambridge University Press., 1911. с. 70.
- ↑ Dyson. C.C, The Life of Marie Amelie Last Queen of the French, 1782 – 1866, BiblioBazaar, LLC, 2008, p. 31.
- ↑ Dyson, pp. 35, 37
- ↑ Dyson, p. 39.
- ↑ Dyson, p. 100.
- ↑ а б в Dyson, C. C: The life of Marie Amélie last queen of the French, 1782 – 1866. With some account of the principal personages at the courts of Naples and France in her time, and of the careers of her sons and daughters (1910)
- ↑ Dyson, p. 153.
- ↑ Marie-Amélie de Bourbon profile // Encyclopædia Britannica. 2009.
- ↑ Dyson, p. 306.