Максимилиан Емануил Баварски

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Максимилиан Емануил Баварски
баварски херцог
Max Emanuel in Bayern1.jpg
Максимилиан Емануил Баварски
Лични данни
Роден
Починал
12 юни 1893 г. (43 г.)
Семейство
Династия Вителсбахи
Баща Максимилиан Йозеф
Майка Лудовика Баварска
Брак Амалия Мария Луиза Франциска Сакс-Кобургготска
Потомци Зигфрид Август Максимилиан Мария, Кристоф Йозеф Клеменс Мария, Луитполд Емануел Лудвиг Мария
Максимилиан Емануил Баварски в Общомедия
Макс Емануил Баварски като млад поет

Максимилиан Емануил Баварски (на немски: Maximilian Emanuel Herzog in Bayern; Max Emanuel, Mapperl; * 7 декември 1849 в Мюнхен; † 12 юни 1893 във Фелдафинг, на Щарнбергско езеро в Горна Бавария) е баварски херцог от рода Вителсбахи.[1] Той е баварски генерал-лейтенант и член на Имперския съвет.

Той е третият син, най-малкото, деветото дете, на херцог Максимилиан Йозеф Баварски (1808 – 1888) и съпругата му братовчедка Лудовика Баварска (1808 – 1892), най-малката дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф и на принцеса Каролина Баденска.

Сестра му Елизабет (Сиси) (1837 – 1898) е императрица на Австрия, през 1854 г. е омъжена за австрийския император Франц Йосиф I. Сестра му Мария София Амалия (1841 – 1925) е кралица на Двете Сицилии, през 1859 г. е омъжена за Франческо II, крал на Двете Сицилии.

Максимилиан Емануил Баварски става лейтенант в кралската баварска армия, в „2. Уланен-Регимент „Кьониг““, участва през 1866 г. във войната войната против Прусия. От 1867 г. той служи в „3. регимент „Херцог Карл Теодор““ и се бие по време на Немско-френската война, участва в Обсадата на Париж (1870 – 1871). От 1873 до 1874 г. той е командирован в „Баварската военна академия“, обаче завършва само 1. част от обучението и е преместен в „1. Уланен-Регимент“, където става 1875 г. рит-майстер. След една година той е майор и „ескадроншеф“ в „руския конен регимент „Кайзер Николай от Русия““. По здравословни причини той е освободен през 1877 г. Той е повишен на генерал-майор и 1887 г. е в Максимилиан-II-казармата в Мюнхен.[2] От 1889 г. той е генерал-лейтенант. През юни 1893 г. Макс Емануил получава тежки стомашни кръвотечения, от които умира.

Максимилиан Емануил Баварски умира на 43 години на 12 юни 1893 г. във Фелдафинг на Щарнбергско езеро в Горна Бавария.

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Максимилиан Емануил Баварски и Амалия фон Саксония-Кобург и Гота

Максимилиан Емануил Баварски се жени на 20 септември 1875 г. в Ебентал близо до Виена за принцеса Амалия Мария Луиза Франциска Сакс-Кобургготска (* 23 октомври 1848, Кобург; † 6 май 1894, дворец Бидерщайн; Мюнхен), дъщеря на херцог Август фон Сакс-Кобург-Гота (1818 -1881) и френската принцеса Клементина Орлеанска (1817 – 1907), дъщеря на френския крал Луи-Филип и Мария-Амалия Бурбон-Неаполитанска.[3] Те имат три сина: [4][5]

Филм[редактиране | редактиране на кода]

  • „Sisis berühmte Geschwister“, BR-Dokumentarfilm von Bernhard Graf, 2016

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Othmar Hackl: Die Bayerische Kriegsakademie (1867 – 1914). C.H. Beck´sche Verlagsbuchhandlung, München 1989, ISBN 3-406-10490-8, S. 403.
  • Norbert Nemec: Erzherzogin Maria Annunziata (1876 – 1961). Die unbekannte Nichte Kaiser Franz Josephs I. Böhlau Verlag, Wien 2010, ISBN 3-205-78456-1.
  • Erika Bestenreiner: Sisi und ihre Geschwister. Piper Verlag 2003, ISBN 3-492-24006-2.
  • Gundula Gahlen: Das bayerische Offizierskorps 1815 – 1866. Ferdinand Schöningh, Paderborn 2011, ISBN 978-3-506-77045-5, S. 635.
  • Bernhard Graf: Sisis berühmte Geschwister. Allitera Verlag, München 2017.
  • Sigrid-Maria Größing: Sisi und ihre Familie. Verlag Ueberreuter, Wien/München 2005, ISBN 3-8000-3857-9.
  • Hermann von Witzleben: Die Herzöge in Bayern. Prestel Verlag, München 1976, ISBN 3-7913-0394-5.
  • Adalbert von Bayern, Die Wittelsbacher. Geschichte unserer Familie. Prestel, München 1980, ISBN 3-7913-0476-3.
  • ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1951
  • ~The Royal House of Stuart, London, 1969, 1971, 1976, Addington, A. C. vol I page 54.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Maximilian Emanuel, Herzog in Bayern, geneall.net
  2. Norbert Nemec: Erzherzogin Maria Annunziata (1876 – 1961). Die unbekannte Nichte Kaiser Franz Josephs I. Böhlau Verlag, Wien 2010, S. 93.
  3. Wettin 15, genealogy.euweb.cz
  4. Wittelsbach 6, genealogy.euweb.cz
  5. Maximilian Emanuel Herzog in Bayern, thepeerage.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]