Мария-София Баварска
Мария-София Marie Sophie Amalie in Bayern | |
---|---|
кралица на Двете Сицилии | |
![]() 1875 г. | |
Родена |
4 октомври 1841 г.
Посенхофен, Кралство Бавария |
Починала | |
Погребана | Неапол, Италия |
Религия | Католическа църква |
![]() | |
Семейство | |
Род | Вителсбахи, Неаполитански Бурбони |
Баща | Максимилиан Йозеф |
Майка | Лудовика Баварска |
Братя/сестри | Лудвиг Вилхелм Баварски (1831–1920) Елена Каролина Тереза Баварска Елизабет Баварска Карл Теодор Баварски Матилда Лудовика Баварска София Шарлота Августа Баварска Максимилиан Емануил Баварски |
Съпруг | Франчеко II от Двете Сицилии (8 януари 1859 – 27 декември 1894) |
Мария-София в Общомедия |
Мария-София Баварска е баварска принцеса и последна кралица на Двете Сицилии – съпруга на крал Франческо II от Двете Сицилии.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход[редактиране | редактиране на кода]
Мария-София е родена на 4 октомври 1841 г. в замъка Посенхофен, Бавария, като Мария София Амалия, херцогиня на Бавария. Дъщеря е на баварския херцог Максимилиан Йозеф и на принцеса Лудовика Баварска – дъщеря на баварския крал Максимилиан I Йозеф. Мария-София е по-малка сестра на австрийската императрица Елизабет.
Кралица на Двете Сицилии[редактиране | редактиране на кода]
На 3 февруари 1859 г. Мария-София се омъжва за херцога на Калабрия – най-големия син на краля на Двете Сицилии Фердинанд II. Още същата година обаче свекърът на Мария-София умира и съпругът ѝ се възкачва на неаполитанския престол като Франческо II. Мария-София става кралица на Двете Сицилии малко преди кралството да бъде атакувано от войските на Джузепе Гарибалди и Пиемонт.
През септември 1860 г. войските на Гарибалди вече решително напредват към Неапол – столицата на Двете Сицилии, и съпругът на Мария-София решава да се евакуира със семейството си от града. Първоначално Франческо II решава да даде решително сражение на силите на Рисорджиментото при Капуа. Но след като гарибалдинците превземат и този град, кралското семейство търси убежище в крепостта Гаета – на 80 километра от Неапол. Скоро обаче войските на Виктор Емануил II обсаждат и бомбардират крепостта. По време на обсадата Мария-София остава твърдо до мъжа си и се стреми да повдига духа на защитниците на крепостта, грижи се за ранените и дори раздава част от храната си на войниците. С това си поведение в последния бастион на Бурбоните в Италия, Мария-София си спечелва славата на безстрашна и неуморима кралица войн, която остава до съпруга си до края на живота си.
След превземането на Гаета от Гарибалди, Мария-София и съпругът ѝ бягат в Рим – градът, който цяло хилядолетие е столица на Папската държава, чиито очертания войната за обединение на Италия стеснява до очертанията на самия град. В Рим съпругът на Мария-София сформира правителство в изгнание, което в продължение на няколко години се ползва с дипломатическото признание на повечето европейски държави, гледащи на Франческо II като на законен представител на властта в земите на някогашното Кралство на двете Сицилии.
Богатството и привилегиите, които Мария-София наследява, до голяма степен са помрачени от нещастния личен живот на кралицата. Първоначално идват проблемите на брака ѝ, който дълго време не е консумиран заради фимозата, стеснението и религиозния фанатизъм на Франческо, които пречат на двойката да установи по-интимни отношения помежду си. Докато е в Рим, Мария-София се влюбва в един офицер от папската гвардия – Арман де Левайс, и забременява от него. Бременната с незаконно дете кралица се оттегля в дома на родителите си в Посенхофен, където семейството решава, че тя трябва да роди тайно, за да избегне скандала. На 24 ноември 1862 г. Мария-София ражда дъщеря в манастира на „Св. Урсула“ в Аугсбург. Детето веднага е предадено на семейството на бащата, а Мария-София е принудена да обещае, че никога няма да потърси контакт с дъщеря си, което се отразява върху емоционалното състояние на кралица. В края на живота си кралицата страда от дълбока депресия, за която се смята, че е причинена от събитията около раждането на незаконното ѝ дете.
Година след раждането на дъщеря ѝ кралицата, посъветвана от семейството си, решава да признае за случилото се на съпруга си. Следва подобряване на отношенията между двамата съпрузи, а Франческо е опериран, което му позволява да консумира брака си. Малко след това Мария-София забременява за втори път, но този път от съпруга си. На 24 декември 1869 г., след десет години брак, Мария-София ражда момиче Мария Кристина Пия. Кристина е родена на рождения ден на леля си – императрица Елизабет, която става и нейна кръстница. Детето обаче живее само три месеца и умира през март 1870 г., а кралската двойка повече не се сдобива с деца.
През 1870 г. Рим е превзет от войските на Италия, а Мария-София и съпругът ѝ бягат в Бавария, където през 1894 г. умира Франческо. След като прекарва известно време в Мюнхен, Мария София се премества в Париж, където организира нещо като неаполитански двор в изгнание. Според слуховете тя е замесена в организирането на убийството на италианския крал Умберто I през 1900 г. с надеждата да дестабилизира младата италианска държава. Пак на Мария-София мълвата приписва активна антииталианска дейност по врене на Първата световна война, в полза на Германия и Австро-Унгария. Според слуховете Мария-София извършва саботаж и шпионаж срещу Кралство Италия, надявайки се, че ако Италия загуби войната, тя отново ще бъде разпокъсана, а Неаполитанското кралство ще бъде възстановено.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
Мария-София умира в Мюнхен, през 1925 г. От 1984 г. останките ѝ почиват до тези на съпруга и дъщеря ѝ в неаполитанската църква „Санта Киара“.
Генеалогия[редактиране | редактиране на кода]
Вилхелм Баварски | ||||||||||||||||
Пий Август Баварски | ||||||||||||||||
Мария Анна фон Цвайбрюкен-Биркенфелд | ||||||||||||||||
Максимилиан Йозеф | ||||||||||||||||
Лудвиг-Мария фон Аренберг | ||||||||||||||||
Амалия Луиза фон Аренберг | ||||||||||||||||
Анна де Майли-Несле | ||||||||||||||||
Мария-София | ||||||||||||||||
Фридрих-Михаел фон Пфалц-Цвайбрюкен | ||||||||||||||||
Максимилиан I Йозеф Баварски | ||||||||||||||||
Мария-Франциска фон Зулцбах | ||||||||||||||||
Людовика Баварска | ||||||||||||||||
Карл Лудвиг фон Баден | ||||||||||||||||
Каролина Баденска | ||||||||||||||||
Амалия фон Хесен-Дармщат | ||||||||||||||||
Източници[редактиране | редактиране на кода]
![]() ![]() |
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Maria Sophie of Bavaria
в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |