Максимилиан Антон фон Турн и Таксис

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Максимилиан фон Турн и Таксис
Герб на Турн и Таксис
Входът на бившия палат на наследствения принц на Бисмаркплац в Регенсбург

Максимилиан Антон Ламорал фон Турн и Таксис (на немски: Maximilian Anton Lamoral von Thurn und Taxis; * 28 септември 1831 в Регенсбург; † 26 юни 1867 в Регенсбург) е наследствен принц на Турн и Таксис.

Той е големият син на княз Максимилиан Карл фон Турн и Таксис (1802 – 1870) и първата му съпруга имперската фрайин Вилхелмина фон Дьорнберг, наричана Мими (1803 – 1835), дъщеря на фрайхер Хайнрих Ернст Фридрих Конрад фон Дьорнберг (1769 – 1828) и фрайин Вилхелмина София фон Глаубург (1775 – 1835). Баща му се жени втори път 1839 г. за принцеса Матилда София фон Йотинген-Йотинген и Йотинген-Шпилберг (1816 – 1886).

Максимилиан Антон се жени в дворец Посенхофен на 24 август 1858 г. за херцогиня Хелена Баварска, сестра на императрица Елизабет (Сиси) от Австрия. Те живеят в палата на наследствения принц в Регенсбург.

Максимилиан фон Турн и Таксис умира на 35 години на 26 юни 1867 г. в Регенсбург от одем на белите дробове.[1] Погребан е в гробната капела на дворец Св. Емерам. Деветгодишният му син Максимилиан Мария е през 1871 г. негов наследник като княз, като се пропуска една генерация. Вдовицата му Хелена Баварска поема до 1883 г. опекунството за техния син и остава да живее в палата на наследствения принц. След смъртта на нейния свекър Максимилиан Карл там се нанася и неговата вдовица, втората му съпруга Матилда София фон Йотинген.

Крал Лудвиг II пише съболезнователно писмо лично на княз Максимилиан Карл:

Цитат: Ich fühle mit euer Liebden den tiefen und gerechten Schmerz, welche dieselben und die gesamte Taxis'sche Familie empfindet und ermesse sehr wohl, welch eine Fülle von Hoffnungen mit dem theuren Leben des dahingeschiedenen erloschen ist.[2] ("I sympathize with your loss the deep pain and just the same and the whole Taxis family feels and discretion very well what a lot of hopes with the dear passing away of life is extinguished.)

Фамилия[редактиране | редактиране на кода]

Хелена Баварска, 1859

Максимилиан Антон се жени в дворец Посенхофен на 24 август 1858 г. за херцогиня Хелена Баварска, наричана Нене (* 4 април 1834, Мюнхен; † 16 май 1890, Регенсбург), сестра на императрица Елизабет (Сиси) от Австрия (1837 – 1898), дъщеря на херцог Максимилиан Йозеф (1808 – 1888) и принцеса Лудовика Баварска (1808 – 1892), дъщеря на крал Максимилиан I Йозеф Баварски ( 1756 – 1825).[3] Те имат четири деца:[4][5][6]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Martin Dallmeier, Martha Schad: Das Fürstliche Haus Thurn und Taxis, 300 Jahre Geschichte in Bildern. Verlag Friedrich Pustet, Regensburg 1996. ISBN 3-7917-1492-9.
  • Sigrid-Maria Größing: Zwei Bräute für einen Kaiser. Sisi und ihre Schwester Nené, Regensburg 1999. ISBN 3-93190461-X.
  • Fabian Fiederer: "... an allen alten Traditionen festhalten". Lebenswelt und Selbstverständnis des Hochadels am Beispiel des Fürstenhauses Thurn und Taxis in der Zeit Fürst Albert I. (1888 – 1952). In: Thurn und Taxis Studien – Neue Folge Nr. 5, Verlag: Pustet, F / Pustet, Friedrich GmbH, 2017. ISBN 978-3-7917-2795-0.
  • Wolfgang Behringer: Thurn und Taxis, Die Geschichte ihrer Post und ihrer Unternehmen. München 1990, ISBN 3-492-03336-9.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Dallmeier, Schad, S. 115.
  2. Dallmeier, Schad, S. 115
  3. Wittelsbach 6, genealogy.euweb.cz
  4. Maximilian Anton Lamoral Erbprinz von Thurn und Taxis, thepeerage.com
  5. Thurn 5, genealogy.euweb.cz
  6. Maximilian! Anton Lamoral Erbprinz v.Thurn u. Taxis, ww-person.com

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]