Елена Баварска
| Елена Баварска Helene in Bayern | |
| наследствена принцеса на Турн и Таксис | |
 | |
| Родена | Елена Каролина Тереза фон Вителсбах
|
|---|---|
| Починала | |
| Погребана | Абатство „Св. Емерам“ в Регенсбург |
| Управление | |
| Други титли | херцогиня от Бавария |
| Герб | |
 | |
| Семейство | |
| Род | Вителсбахи по рождение Турн и Таксис по брак |
| Баща | Максимилиан Йозеф |
| Майка | Лудовика Баварска |
| Братя/сестри | Лудвиг Вилхелм Баварски (1831–1920) Елизабет Баварска Карл Теодор Баварски Мария-София Баварска Матилда Лудовика Баварска София Шарлота Августа Баварска Максимилиан Емануил Баварски |
| Съпруг | Максимилиан Антон фон Турн и Таксис (24 август 1858 – 26 юни 1867) |
| Деца | Алберт фон Турн и Таксис (1867–1952) Луиза фон Турн и Таксис Елизабет фон Турн и Таксис (1860–1881) Максимилиан Мария фон Турн и Таксис |
| Елена Баварска в Общомедия | |
Елена Баварска, с пълно име Елена Каролина Тереза фон Вителсбах, наричана Нене (на немски: Helene Karoline Theresia Herzogin in Bayern; (Nené); * 4 април 1834, Дворец на херцог Макс в Мюнхен, Кралство Бавария; † 16 май 1890, Регенсбург, пак там), е херцогиня от Бавария и чрез женитба наследствена принцеса на Турн и Таксис, както и временен глава на Дом Турн и Таксис.
Биография[редактиране | редактиране на кода]
Произход и ранни години[редактиране | редактиране на кода]
Тя е най-голямата дъщеря и трето дете[1][2] на херцог Максимилиан Йозеф Баварски (1808 – 1888) и на съпругата му принцеса Лудовика Баварска (1808 – 1892), дъщеря на крал Максимилиан I Йозеф Баварски и на принцеса Каролина Баденска.[3] Сестра е на императрица Елизабет (Сиси) Баварска (1837 – 1898), омъжена през 1854 г. за австрийския император Франц Йосиф I. Другата й по-малка сестра Мария София Амалия (1841 —1925) е кралица на Двете Сицилии, омъжена през 1859 г. за Франц II, крал на Двете Сицилии.
Като дете Елена и нейните братя и сестри се радват на по-безгрижно и неформално възпитание от това, което е обичайно за кралските деца по онова време.[4] Техният семеен дом през зимата е Дворецът на херцог Макс в Мюнхен, а през лятятя – замъкът Посенхофен в Посенхофен на езерото Щарнберг.[4]
Елена не е смятана за красиво дете. Една от нейните лели, Елизабет-Лудовика Баварска, описва тогавашното 7-годишно дете като „с кръстосани очи и нещастно грозно“ след посещение в замъка Посенхофен.[5] Друга нейна леля, принцеса София Баварска, отбелязва след среща в Инсбрук през юни 1848 г., че „горката Елена... не беше красива“.[5] Известна е в семейството си с трудния си характер. Нейната племенница херцогиня Амалия Баварска записва в мемоарите си, че Елена й е вгорчила живота в детството й.[6]
Перспективи за брак[редактиране | редактиране на кода]
_et_sa_soeur_Sissi.jpg)
През 1853 г. Елена заедно с майка си и с по-малката си сестра Елизабет отива в Бад Ишъл за рождения ден и за годежа си с първия си братовчед – императора Франц Йосиф I. Той обаче се влюбва в Елизабет и поисква ръката й.[7]
До 22-годишна възраст Елена е все още неомъжена и майка й се притеснява, че нейната невероятно набожна дъщеря ще стане монахиня. Затова тя й урежда среща с богатия Максимилиан Антон, наследствен принц на Турн и Таксис.[8] Баща й кани семейство Турн и Таксис в Посенхофен на лов, на което принц Максимилиан е представен на Елена. Докато принцът, той представя плановете си за брак на родителите си, които веднага се съгласяват. Единствената свързана трудност е, че въпреки че семейство Турн и Таксис се считат за най-богатите в страната, те не се считат за равни в обществото на принцесата с кралска кръв Елена – член на Дом Вителсбахи. Поради това крал Максимилиан II Йозеф Баварски, братовчед на Елена, първоначално не се съгласява на брака между двамата, но поради влиянието на Елизабет върху краля бракът все пак е сключен.[9]
Брак и по-нататъшен живот[редактиране | редактиране на кода]
Елена Баварска се омъжва на 24 август 1858 г. в двореца Посенхофен за наследствения принц Максимилиан Антон фон Турн и Таксис, най-големият син на княз Максимилиан Карл фон Турн и Таксис и на първата му съпруга имперската фрайин Вилхелмина фон Дьорнберг. Те живеят в палата на кронпринца в Регенсбург. По повод сватбата свекърът и свекървата подаряват на булката огърлица на стойност 160 000 гулдена.
Първото им дете, дъщеря на име Луиза, се ражда през 1859 г.. Тя е последвана от Елизабет, родена през 1860 г. Малко след раждането на Елизабет Елена пътува до о-в Корфу, за да посети сестра си Елизабет (Сиси), която е много болна. Тя се връща през Виена, където докладва на Франц Йосиф за лошото състояние на съпругата му.[10]
Елена ражда така желания наследник през 1862 г. – Максимилиан Мария, 7-ми принц на Турн и Таксис, а през 1867 г. и Алберт, 8-ми принц на Турн и Таксис.
Въпреки че Елена и Максимилиан Антон имат щастлив брак, той е помрачен от тежкото хронично бъбречно заболяване на съпруга й. Нито курсът на лечение в Карлсбад, нито най-добрите лекари могат да го спасят. Умира през 1867 г. само на 35 години. Елена отвлича ума си от мъките си с благотворителна дейност и получава попечителството на децата си от императора на Австрия. Нейният свекър започва да я включва в бизнес делата на Дом Турн и Таксис, виждайки в нея опора и наследник. По този начин тя става глава на семейството, докато най-големият й син Максимилиан не достигне пълнолетие. През 1883 г. той поема ръководството на семейните дела, но скоро се разболява. Сърцето му е отслабено от скарлатина в детството и той страда от тежки сърдечни проблеми. През 1885 г. той умира от белодробна емболия. Това оставя Елена отново главата на семейството до 1888 г., когато синът й Алберт достига пълнолетие и поема семейните дела. След това тя се пенсионира[11] и се посвещава на своята религиозна отдаденост.
Смърт[редактиране | редактиране на кода]
През 1890 г. Елена се разболява тежко. Синът ѝ Алберт веднага информира сестра й Елизабет, която скоро отива при нея и е последната, която говори с нея.[12] Елена умира на 56 години на 16 май 1890 г. в Регенсбург от рак на стомаха. Стаята, в която умира, е направена от сина ѝ Алберт на параклис, в който той се жени на 15 юли 1890 г.
Брак и потомство[редактиране | редактиране на кода]
∞ 24 август 1858 г. в замъка Посенхофен за кронпринц Максимилиан Антон фон Турн и Таксис (* 28 септември 1831, Регенсбург; † 26 юни 1867, пак там), най-големият син на княз Максимилиан Карл фон Турн и Таксис и на първата му съпруга имперската фрайин Вилхелмина фон Дьорнберг, от когото има двама сина и две дъщери:[13][14][15]
- Луиза Матилда Вилхемина Маиря Максимилиана фон Турн и Таксис (* 1 юни 1859, дворец Таксис; † 20 юни 1948, Зигмаринген), ∞ 21 юни 1879 в Регенсбург за принц Фридрих фон Хоенцолерн-Зигмаринген (* 25 юни 1843, Инцигхофен; † 2 декември 1904, Мюнхен), син на княз Карл Антон фон Хоенцолерн-Зигмаринген и на принцеса Йозефина Фредерика Луиза фон Баден, от когото няма деца
- Елизабет Мария Максимилиана фон Турн и таксис (* 28 май 1860, Дрезден; † 7 февруари 1881, Йоденбург), ∞ 17 октомври 1877 в Регенсбург за португалския инфант херцог Мигел Брагански (* 19 септември 1853, Клайнхойбах; † 11 октомври 1927, Зеебенщайн, Австрия), син на крал Мигел I Португалски, от когото има един син и две дъщери
- Максимилиан Мария Карл Йозеф Габриел Ламорал фон Турн и Таксис (* 24 юни 1862, замък Таксис при Дишинген; † 2 юни 1885, Регенсбург), 7-и княз на Турн и Таксис; неженен
- Алберт (Албрехт) Мария Йозеф Максимилиан Ламорал фон Турн и Таксис (* 8 май 1867, Регенсбург; † 22 януари 1952, Регенсбург), 8-и княз на Турн и Таксис, ∞ 15 юли 1890 в Будапеща за ерцхерцогиня Маргарета Клементина Австрийска (* 6 юли 1870, Алцзут; † 2 май 1955, Регенсбург), дъщеря на ерцхерцог Йозеф Карл Лудвиг Австрийски и на принцеса Клотилда от Саксония-Кобург и Гота, от която има седем сина и една дъщеря
-
кронпринц Максимилиан Антон фон Турн и Таксис, съпруг -
принцеса Луиза, дъщеря -
принцеса Елизабет, дъщеря -
7-и княз на Турн и Таксис, принц Максимилиан, син -
принц Алберт, 8-и княз на Турн и Таксис, син
.jpg)
Генеалогия[редактиране | редактиране на кода]
| Вилхелм Баварски | ||||||||||||||||
| Пий Август Баварски | ||||||||||||||||
| Мария Анна фон Цвайбрюкен-Биркенфелд | ||||||||||||||||
| Максимилиан Йозеф | ||||||||||||||||
| Лудвиг-Мария фон Аренберг | ||||||||||||||||
| Амалия Луиза фон Аренберг | ||||||||||||||||
| Анна де Майли-Несле | ||||||||||||||||
| Елена Каролина | ||||||||||||||||
| Фридрих-Михаел фон Пфалц-Цвайбрюкен | ||||||||||||||||
| Максимилиан I Йозеф Баварски | ||||||||||||||||
| Мария-Франциска фон Зулцбах | ||||||||||||||||
| Людовика Баварска | ||||||||||||||||
| Карл Лудвиг фон Баден | ||||||||||||||||
| Каролина Баденска | ||||||||||||||||
| Амалия фон Хесен-Дармщат | ||||||||||||||||
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Erika Bestenreiner: Sisi und ihre Geschwister, München 2004. ISBN 3-492-24006-2
- Egon Caesar Conte Corti: Elisabeth. Die seltsame Frau, 1934. ISBN 3-222-10897-8
- Bernhard Graf: Sisis Geschwister. Allitera, München 2017, ISBN 978-3-86906-977-7.
- Sigrid-Maria Größing: Zwei Bräute für einen Kaiser. Sisi und ihre Schwester Nené, Regensburg 1999. ISBN 3-931904-61-X
- dies.: Sisi und ihre Familie, Wien 2005. ISBN 3-8000-3857-9
- Brigitte Hamann: Kaiserin wider Willen, 1981. ISBN 3-492-22990-5
- Martin Dallmeier, Martha Schad: Das Fürstliche Haus Thurn und Taxis, 300 Jahre Geschichte in Bildern. Verlag Friedrich Pustet, Regensburg 1996. ISBN 3-7917-1492-9.
- ~Almanach de Gotha. 1885
- ~Genealogisches Handbuch des Adels, Fürstliche Häuser. 1959.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Elena е второто дете, оцеляло до зряла възраст. Нейният по-голям брат, Вилхелм Карл, умира в ранна детска възраст, така че по-малката сестра на Елена, Елизабет, се счита за трета.
- ↑ Принцеса Лудовика е била бременна с близнаци, но е загубила единия плод по време на пътуване до Байройт.
- ↑ Wittelsbach 6, genealogy.euweb.cz
- ↑ а б Elisabeth's Childhood // Die Welt der Habsburger. Посетен на 2022-10-25. (на английски)
- ↑ а б Sepp, Christian. Ludovika: Sisis Mutter Und Ihr Jahrhundert. Dreesbach, August Verlag, 2019. ISBN 978-3944334875.
- ↑ von Urach, Amelie. Erinnerungen an Großmama: Aufzeichnungen der Amelie von Urach über Herzogin Ludovika in Bayern. Eine kritische Quellenedition. Allitera Verlag, 2021. ISBN 9783962332662.
- ↑ Sepp, Christian. Ludovika: Sisis Mutter Und Ihr Jahrhundert. Dreesbach, August Verlag, 2019. ISBN 978-3944334875.
- ↑ Duchess Helene in Bavaria 1834-1890 // sisi-in-england.com. Посетен на 2022-10-25.
- ↑ Duchess Helene in Bavaria 1834-1890 // sisi-in-england.com. Посетен на 2022-10-25.
- ↑ Duchess Helene in Bavaria 1834-1890 // sisi-in-england.com. Посетен на 2022-10-25.
- ↑ Duchess Helene in Bavaria 1834-1890 // sisi-in-england.com. Посетен на 2022-10-25.
- ↑ Kaiserin Elisabeth und die historische Wahrheit, Google-Buch
- ↑ Helene Karoline Therese Herzogin in Bayern, thepeerage.com
- ↑ Thurn 5, genealogy.euweb.cz
- ↑ Karoline Therese Helene Herzogin in Bayern, ww-person.com
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
- Hélène Herzogin in Bayern, Genealogics ~ Leo van de Pas and now Ian Fettes
- Thurn und Taxis, angelfire.com
 
|
Тази страница частично или изцяло представлява превод на страницата Duchess Helene in Bavaria в Уикипедия на английски. Оригиналният текст, както и този превод, са защитени от Лиценза „Криейтив Комънс – Признание – Споделяне на споделеното“, а за съдържание, създадено преди юни 2009 година – от Лиценза за свободна документация на ГНУ. Прегледайте историята на редакциите на оригиналната страница, както и на преводната страница, за да видите списъка на съавторите.
ВАЖНО: Този шаблон се отнася единствено до авторските права върху съдържанието на статията. Добавянето му не отменя изискването да се посочват конкретни източници на твърденията, които да бъдат благонадеждни. |
