Милош Зяпков

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Милош Зяпков
Роден
Починал

Милош Зяпков е български поет, сатирик и белетрист, и писател.

Биография[редактиране | редактиране на кода]

Роден е в Ракитово. Баща му, анархист, е лежал в лагера Богданов дол, което слага отпечатък върху трудния път на поета. Учи в Педагогическото училище във Велинград. Записва задочно педагогика и литература в Софийския университет „Кл. Охридски“. От 1957 г. до края на живота си работи в ТВУ „Максим Горки“, Ракитово. Умира на 50 години при неизяснени обстоятелства; вероятно е убит от политическите си противници.[1]

Творбите на Милош Зяпков излизат от печат едва след смъртта му. Единствен негов наследник е дъщеря му Албена Милошева Зяпкова, която наследява авторските права над произведенията му. През 1994 г. Деян Неделчев печели първа награда на „Златният Орфей“ с „Къде си ти“, музика Хайгашот Агасян.

Поезия[редактиране | редактиране на кода]

Не ме сънувай


Не ме сънувай. Няма да те стопля.

Изстинали са моите ръце.

Не ме сънувай. Само скрити вопли
дарява нощем моето сърце.

Не ме сънувай. Любовта убита
възкръсва ли, това и сам не знам.

Не ме сънувай. С болката си скрита
не мога радост и насън да дам.

Не ме сънувай. Мене ако жалиш,
в съня спокойна тази нощ бъди.

Не ме сънувай и... ще те погаля.

А ти след туй се просто събуди..

„Не исках да съм просто жив“

1992.

Памет[редактиране | редактиране на кода]

Община Ракитово провежда конкурс за Националната литературна награда „Милош Зяпков“. Съучредители на Наградата са Съюзът на българските писатели, Сдружението на българските писатели и Сдружението на писателите в град Пазарджик.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Уикицитат
Уикицитат съдържа колекция от цитати от/за