Бернска конвенция за закрила на литературните и художествените произведения
Бернската конвенция е международна спогодба по закрилата на литературните и художествени произведения. Подписана е на 9 септември 1886 г. и влиза в сила на 9 декември 1887 г.
Държави-членки[редактиране | редактиране на кода]
С конвенцията договарящите държави създават Бернски съюз за закрила на литературните и художествените произведения. Съгласно статистически данни на Световната организация за интелектуална собственост в Бернския съюз членуват 59 държави към 1970 г. и 165 държави към 2012 г.
България се присъединява към Бернската конвенция през 1921 г. по силата на Ньойския мирен договор.
Характеристика[редактиране | редактиране на кода]
Това е първият международен договор в областта на авторското право. Установява минимални стандарти, които договарящите се страни следва да осигурят и съблюдават във вътрешното си право.
Конвенцията установява, че авторското право възниква автоматично – без да е необходимо да бъдат изпълнявани каквито и да е формалности. Установява минимален срок на закрила на произведенията, с изключение на фотографските и кинематографските творби, от 50 години след смъртта на автора.
Бернската конвенция създава система на равно третиране, която изисква държавите-членки да предоставят на автори от другите договарящи се страни същия обем права, както и на своите собствени граждани.
Принципи[редактиране | редактиране на кода]
Има няколко основни принципа, въведени от Бернската конвенция за закрила на авторското право.
Произведение, създадено в страна-членка на Бернския съюз, следва да получи същата закрила и в другите страни, които са обвързани с това споразумение. Тази закрила е нужно да се представи на своите граждани – принцип на националния режим.
Закрилата, която получи произведение, не е зависима от никакви формалности, процедури или регистрации и, когато бъде публично представена, тази закрила се предоставя безусловно – принцип на автоматичност на закрилата.
Закрилата, която получава произведение в страната на произхода му, не е зависима от закрилата на същото произведение в друга страна членка – принцип на независимост на закрилата.
В Бернската конвенция се регламентира и т.нар. „справедливо“ използване (fair use) на произведения.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
Вижте също[редактиране | редактиране на кода]
- Договор на Световната организация за интелектуална собственост за авторското право – започва с Бернската конвенция (на български език)
