Бернска конвенция за закрила на литературните и художествените произведения

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Бернската конвенция е международна спогодба по закрилата на литературните и художествени произведения. Подписана е на 9 септември 1886 г. и влиза в сила на 9 декември 1887 г.

Държави-членки[редактиране | редактиране на кода]

С конвенцията договарящите държави създават Бернски съюз за закрила на литературните и художествените произведения. Съгласно статистически данни на Световната организация за интелектуална собственост в Бернския съюз членуват 59 държави към 1970 г. и 165 държави към 2012 г.

България се присъединява към Бернската конвенция през 1921 г. по силата на Ньойския мирен договор.

Характеристика[редактиране | редактиране на кода]

Това е първият международен договор в областта на авторското право. Установява минимални стандарти, които договарящите се страни следва да осигурят и съблюдават във вътрешното си право.

Конвенцията установява, че авторското право възниква автоматично - без да е необходимо да бъдат изпълнявани каквито и да е формалности. Установява минимален срок на закрила на произведенията, с изключение на фотографските и кинематографските творби, от 50 год. след смъртта на автора.

Бернската конвенция създава система на равно третиране, която изисква държавите-членки да предоставят на автори от другите договарящи се страни същия обем права, както и на своите собствени граждани.

Принципи[редактиране | редактиране на кода]

Има няколко основни принципа, въведени от Бернската конвенция за закрила на авторското право.

Произведение, създадено в страна-членка на Бернския съюз, следва да получи същата закрила и в другите страни, които са обвързани с това споразумение. Тази закрила е нужно да се представи на своите граждани – принцип на националния режим.

Закрилата, която получи произведение, не е зависима от никакви формалности, процедури или регистрации и, когато бъде публично представена, тази закрила се предоставя безусловно - принцип на автоматичност на закрилата.

Закрилата, която получава произведение в страната на произхода му, не е зависима от закрилата на същото произведение в друга страна членка - принцип на независимост на закрилата.

В Бернската конвенция се регламентира и т.нар. „справедливо“ използване (fair use) на произведения.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]