Римска република

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от Римска Република)
Направо към навигацията Направо към търсенето
Емблема за пояснителна страница Вижте пояснителната страница за други значения на Римска република.

Римска република
Res Pvblica Romana
509 пр.Хр. – 27 пр.Хр.
      
Герб
Герб
Национален девиз
Senatus Populusque Romanus
Сенатът и римският народ
Римската република през 44 г. пр.Хр.
Римската република през 44 г. пр.Хр.
Континент Европа, Азия, Африка
Столица Рим
Официален език латински
Религия
Форма на управление република
Консули
509 – 508 пр.Хр. Луций Юний Брут, Луций Тарквиний Колатин (първи)
28 – 27 пр.Хр. Октавиан Август, Марк Випсаний Агрипа (последни)
Законодателна власт Римски сенат
История
Установяване 509 пр.н.е.
Отменяне 27 пр.н.е.
Площ
Общо (50 пр.Хр.) 1 950 000 km2
Предшественик
Римско царство Римско царство
Наследник
Римска империя Римска империя
Римска република в Общомедия

Римската република (на латински: Res Pvblica Romana) е период в развитието на Древен Рим, характеризиращ се в републиканска форма на управление. Републиканският период започва с падането на монархията през 509 пр.н.е. и продължава до установяването, след серия от граждански войни, на Римската империя през 27 г. пр.н.е..

Държавно устройство[редактиране | редактиране на кода]

Най-висш държавен орган било народното събрание – комиции. Това била най-висшата съдебна инстанция. В него се избирали магистратите и се приемали законите.

Друг важен орган бил Сенатът. Преди Народното събрание да разгледа даден законопроект, той се одобрявал от Сената, вече след като бил приет от Народното събрание, ставал закон, само след повторно одобрение от Сената. Избраните от Народното събрание магистрати се отчитали пред Сената.

Властта в Римската република била в ръцете на магистратите, които се избирали. Нямало постоянен чиновнически апарат. Всички магистратури били колегиални (от поне от 2 длъжностни лица). Консулите и преторите били по двама, квесторите и едилите – по 4, а народните трибуни – 10. Консулите, преторите, квесторите и едилите встъпвали в длъжност от 1 март и се избирали за една година. Народните трибуни се избирали от декември до декември.

Преминаването на Римската република в Римска империя[редактиране | редактиране на кода]

Има няколко интерпретации относно въпроса кой е точния момент, от който Римската република преминава в Римска империя:

  1. датата, когато Юлий Цезар се обявява за доживотен диктатор (44 пр.н.е.)
  2. Битката при Акциум (2 септември 31 пр.н.е.)
  3. датата на която римския Сенат дава на Октавиан титлата „Август“ (16 януари 27 пр.н.е.).

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Heinz Bellen, Von der Königszeit bis zum Übergang der Republik in den Prinzipat. Darmstadt 1995, ISBN 3-534-02726-4.
  • Jochen Bleicken, Geschichte der römischen Republik. Oldenbourg, München 2004. ISBN 978-3-486-49666-6.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]

Вижте също[редактиране | редактиране на кода]

Древен Рим

Roman SPQR banner.svg


Тази статия  е част от сериите
за Древен Рим.


Периоди
Седемте царе на Рим
753 пр.н.е. – 509 пр.н.е.
Римска република
508 пр.н.е. – 27 пр.н.е.
Римска империя
27 пр.н.е. – 476/1453
Принципат
Западна империя
Доминат
Източна империя
Обикновени магистратури

Консул
Претор
Квестор
Промагистрат

Едил
Трибун
Цензор
Управител на Рим

Извънредни магистратури

Диктатор
Началник на конницата

Триумвират
Децемвири
 

Мандатни длъжности

Понтифекс
Легат
Dux
Officium
Префект
Викариус
Vigintisexviri
Ликтор

Магистър Милитум
Император
Принцепс
Август
Цезар
Тетрархия

Институции, римско право

Сенат
Cursus honorum
Римско събрание
Колегии

Римско право
Римско гражданство
Imperium


редактиране