52 г. пр.н.е.

от Уикипедия, свободната енциклопедия
(пренасочване от 52 пр.н.е.)
Направо към навигацията Направо към търсенето
<< 1 век пр.н.е. >>
Sundial cr.jpg
00 99 98 97 96 95 94 93 92 91
90 89 88 87 86 85 84 83 82 81
80 79 78 77 76 75 74 73 72 71
70 69 68 67 66 65 64 63 62 61
60 59 58 57 56 55 54 53 52 51
50 49 48 47 46 45 44 43 42 41
40 39 38 37 36 35 34 33 32 31
30 29 28 27 26 25 24 23 22 21
20 19 18 17 16 15 14 13 12 11
10 9 8 7 6 5 4 3 2 1

52 (петдесет и втора) година преди новата ера (пр.н.е.) е година от доюлианския (Помпилийски) римски календар.

Събития[редактиране | редактиране на кода]

В Римската република[редактиране | редактиране на кода]

  • Консули на Римската република са Гней Помпей (за III път) и Квинт Цецилий Метел.
  • ЯнуариПублий Клодий Пулхер е убит след сблъсък със своя съперник и враг Тит Аний Мило и негови привърженици. Убийството предизвиква вълнения в Рим, при които тълпа от подръжници на убития занася тялото в курията на сената, където използва дървените части от обзавеждането, за да направи погребална клада.[1] При подпалването на кладата изгаря цялата сграда.[1] В отговор на безредиците е прието „Последно решение на Сената“ (Senatus consultum ultimum), с което сигурността на Рим се поверява на интеррекса (тъй като не са се провели избори редовни консулски избори), народните трибуни и на Гней Помпей (промагистрат по силата на предоставената му през 55 г. пр.н.е. проконсулска власт).[1][2]
  • Милон е изправен пред съд за убийството на Клодий и осъден на заточение, което той избира да прекара в Масалия.
  • Помпей е назначен за „консул без колега“.[3]
  • Помпей се жени за Корнелия Метела и помага на новия си тъст да стане втори консул през юли.[3]
  • Последна година на Галските войни:
  • Колегията на трибуните прокарва (с подкрепата на Помпей) специален закон, с който на Цезар е дадено право да се кандидатира за консул в отсъствие (in absentia).[4]
  • Приет е закон относно магистратите изискващ те да направят изявлението, с което се кандидатират за длъжността (professio) лично. Помпей добавя клауза правеща изключение за Цезар.[4]
  • С цел да предотврати повтаряне на скорошните изборни скандали, Помпей подпомага приемането на закон изискващ всеки консул или претор да могат да получава власт над провинция единствено след изтичане на пет години от края на мандата му. Самият Помпей, обаче е изключен от действието на закона и получава незабавна власт над Испания за пет години.[4]

Родени[редактиране | редактиране на кода]

Починали[редактиране | редактиране на кода]

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. а б в Timothy Venning. „A Chronology of the Roman Empire“. A&C Black, 2011. стр. 263
  2. „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 409
  3. а б „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 410
  4. а б в „The Cambridge Ancient History: The last age of the Roman Republic, 146 – 43 B.C.“, Cambridge University Press, 1994. стр. 412 – 413