Тит Аний Мило

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към навигацията Направо към търсенето
Тит Аний Мило
Роден
Починал
Семейство
Баща Гай Папий Целз
Съпруга Корнелия Фауста

Тит Аний Милон (на латински: Titus Annius Milo; † 48 пр.н.е.) e римски политик, син на Гай Папий Целз и Ания. Осиновен е от бащата на майка му, Тит Аний Луск Руф.

Той е привърженик на Помпей и организира банди от наемници и гладиатори, за да подкрепя сената против Публий Клодий Пулхер, който провежда подобни акции на популарите.

През 57 пр.н.е. Милон е народен трибун и има голям дял за връщането на Цицерон от изгнание.

Милон става през 54 пр.н.е. претор и се жени за Корнелия Фауста, дъщеря на предишния диктатор Сула и бивша съпруга на Гай Мемий.

През 53 пр.н.е. Милон е кандидат за консул, а Клодий за претор. На 18 януари 52 пр.н.е. Клодий и Милон се срещат случайно с въоръжени свити на Виа Апия при Бовиле и започват битка, при която Клодий е убит. Привържениците на Клодий занасят трупа му в Курия Хостилия на Форум Романум и с нея го изгарят.

Милон е даден под съд. Цицерон го защитава с речта си Pro Tito Annio Milone ad iudicem oratio (Pro Milone). Милон отива в изгнание в Масилия, а неговата собственост продадена.

През 48 пр.н.е. Милон се връща обратно в Италия и се включва във въстанието на Марк Целий Руф против Цезар, подпомаган от остатъците на своята войска от гладиатори. Той пада убит при обсадата на хирпинския град Компса (днес Конза‎).[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Uwe Homola: Untersuchungen zu Titus Annius Milo. Diss. Mannheim 1997 (Microfiche), ISBN 3-8288-0213-3.
  • W.J. Tatum, The Patrician Tribune. Publius Clodius Pulcher, Chapel Hill 1999.
  • A. Burlando (a cura di), Cicerone. Difesa di Archia, difesa di Milone, Milano 2006.
  • L. Fezzi, Il tribuno Clodio, Roma-Bari 2008.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цезар, De Bello Civili 3, 21 – 22; Велей Патеркул 2, 68, 3. „Cosa“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]