Тит Аний Мило

от Уикипедия, свободната енциклопедия
Направо към: навигация, търсене

Тит Аний Милон (на латински: Titus Annius Milo; † 48 пр.н.е. ) e римски политик, син на Гай Папий Целз и Ания. Осиновен е от бащата на майка му, Тит Аний Луск Руф.

Той е привърженик на Помпей и организира банди от наемници и гладиатори, за да подкрепя сената против Публий Клодий Пулхер, който провежда подобни акции на популарите.

През 57 пр.н.е. Милон е народен трибун и има голям дял за връщането на Цицерон от изгнание.

Милон става през 54 пр.н.е. претор и се жени за Корнелия Фауста, дъщеря на предишния диктатор Сула и бивша съпруга на Гай Мемий.

През 53 пр.н.е. Милон е кандидат за консул, а Клодий за претор. На 18 януари 52 пр.н.е. Клодий и Милон се срещат случайно с въоръжени свити на Виа Апия при Бовиле и започват битка, при която Клодий е убит. Привържениците на Клодий занасят трупа му в Курия Хостилия на Форум Романум и с нея го изгарят.

Милон е даден под съд. Цицерон го защитава с речта си Pro Tito Annio Milone ad iudicem oratio (Pro Milone). Милон отива в изгнание в Масилия, а неговата собственост продадена.

През 48 пр.н.е. Милон се връща обратно в Италия и се включва във въстанието на Марк Целий Руф против Цезар, подпомаган от остатъците на своята войска от гладиатори. Той пада убит при обсадата на хирпинския град Компса (днес Конза‎).[1]

Литература[редактиране | редактиране на кода]

  • Uwe Homola: Untersuchungen zu Titus Annius Milo. Diss. Mannheim 1997 (Microfiche), ISBN 3-8288-0213-3.
  • W.J. Tatum, The Patrician Tribune. Publius Clodius Pulcher, Chapel Hill 1999.
  • A. Burlando (a cura di), Cicerone. Difesa di Archia, difesa di Milone, Milano 2006.
  • L. Fezzi, Il tribuno Clodio, Roma-Bari 2008.

Източници[редактиране | редактиране на кода]

  1. Цезар, De Bello Civili 3, 21–22; Велей Патеркул 2, 68, 3. „Cosa“.

Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]