Тит Аний Мило
| Тит Аний Мило | |
| Роден |
95 г. пр.н.е.
|
|---|---|
| Починал | 48 г. пр.н.е.
|
| Семейство | |
| Баща | Гай Папий Целз |
| Съпруга | Корнелия Фауста |
Тит Аний Милон (на латински: Titus Annius Milo; † 48 пр.н.е.) e римски политик, син на Гай Папий Целз и Ания. Осиновен е от бащата на майка му, Тит Аний Луск Руф.
Той е привърженик на Помпей и организира банди от наемници и гладиатори, за да подкрепя сената против Публий Клодий Пулхер, който провежда подобни акции на популарите.
През 57 пр.н.е. Милон е народен трибун и има голям дял за връщането на Цицерон от изгнание.
Милон става през 54 пр.н.е. претор и се жени за Корнелия Фауста, дъщеря на предишния диктатор Сула и бивша съпруга на Гай Мемий.
През 53 пр.н.е. Милон е кандидат за консул, а Клодий за претор. На 18 януари 52 пр.н.е. Клодий и Милон се срещат случайно с въоръжени свити на Виа Апия при Бовиле и започват битка, при която Клодий е убит. Привържениците на Клодий занасят трупа му в Курия Хостилия на Форум Романум и с нея го изгарят.
Милон е даден под съд. Цицерон го защитава с речта си Pro Tito Annio Milone ad iudicem oratio (Pro Milone). Милон отива в изгнание в Масилия, а неговата собственост продадена.
През 48 пр.н.е. Милон се връща обратно в Италия и се включва във въстанието на Марк Целий Руф против Цезар, подпомаган от остатъците на своята войска от гладиатори. Той пада убит при обсадата на хирпинския град Компса (днес Конза).[1]
Литература[редактиране | редактиране на кода]
- Uwe Homola: Untersuchungen zu Titus Annius Milo. Diss. Mannheim 1997 (Microfiche), ISBN 3-8288-0213-3.
- W.J. Tatum, The Patrician Tribune. Publius Clodius Pulcher, Chapel Hill 1999.
- A. Burlando (a cura di), Cicerone. Difesa di Archia, difesa di Milone, Milano 2006.
- L. Fezzi, Il tribuno Clodio, Roma-Bari 2008.
Източници[редактиране | редактиране на кода]
- ↑ Цезар, De Bello Civili 3, 21 – 22; Велей Патеркул 2, 68, 3. „Cosa“.
Външни препратки[редактиране | редактиране на кода]
|
